„НАСТУПЛЕНИЕ НОЧИ”
Борис Александрович Котов (1909-1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НАСТЪПВАНЕТО НА НОЩТА
Щом полските гарвани в сън се потулят
и въздухът в здрача е влажен и чист,
с изпитана скорост влак с въглища пълен
подкарва донецки добър машинист.
В откритата степ сред просторите сини
по мостове с лудо преплетена власт,
край ярки зелени семафори минал,
се шири донецкият въглищен пласт.
Трамвай закъсняващ по пътя потраква,
през парка разнася ракетен всецвет
и ниско над минната сграда на шахта
забързано следва трасе самолет.
Излизаме заедно – братя, другари,
ще срещнем в забоя таз пролетна нощ,
да рухнат пресовани въглища стари
с вовек непосилна за хората мощ.
Да екне нагрята под натиска лава,
затворена в лавата жар да кипи
и нашта шахтьорска небивала слава,
родена в забоите, дух да крепи,
където в нощ, будна от шум на мотори,
звънят вагонетки и пее подем...
И ето, в мъгливи задречни простори
настъпва припряният пролетен ден.
Ударения
НАСТЪПВАНЕТО НА НОЩТА
Штом по́лските га́рвани в съ́н се поту́лят
и въ́здухът в здра́ча е вла́жен и чи́ст,
с изпи́тана ско́рост влак с въ́глишта пъ́лен
подка́рва доне́цки добъ́р машини́ст.
В откри́тата сте́п сред просто́рите си́ни
по мо́стове с лу́до препле́тена вла́ст,
край я́рки зеле́ни сема́фори ми́нал,
се ши́ри доне́цкият въ́глиштен пла́ст.
Трамва́й закъсня́вашт по пъ́тя потра́ква,
през па́рка разна́ся раке́тен всецве́т
и ни́ско над ми́нната сгра́да на ша́хта
забъ́рзано сле́два трасе́ самоле́т.
Изли́заме за́едно – бра́тя, друга́ри,
ште сре́штнем в забо́я таз про́летна но́шт,
да ру́хнат пресо́вани въ́глишта ста́ри
с вове́к непоси́лна за хо́рата мо́шт.
Да е́кне нагря́та под на́тиска ла́ва,
затво́рена в ла́вата жа́р да кипи́
и на́шта шахтьо́рска неби́вала сла́ва,
роде́на в забо́ите, ду́х да крепи́,
къде́то в ношт, бу́дна от шу́м на мото́ри,
звъня́т вагоне́тки и пе́е поде́м...
И е́то, в мъгли́ви задре́чни просто́ри
настъ́пва припря́ният про́летен де́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Котов
НАСТУПЛЕНИЕ НОЧИ
Когда засыпают грачи, успокоясь,
И воздух от сумерек влажен и чист,
С проверенной скоростью угольный поезд
Выводит донецкий седой машинист.
В раскрытую степь, в голубые просторы
По переплетам упрямых мостов
И мимо зеленых огней семафоров
Протянется уголь донецких пластов.
Трамвай, простучав по мосту с опозданьем,
Сквозь парк разноцветной ракетой плывет,
И низко над крышею шахтного зданья
Знакомою трассой спешит самолет.
Мы вместе выходим, два брата, два друга,
Мы встретим в забое весеннюю ночь,
Чтоб рухнул веками спрессованный уголь,
Который не в силах людей превозмочь.
Чтоб глухо гудела под натиском лава,
Металась зажатая в лавах жара
И добрая наша шахтерская слава,
Пройдя по ходкам, поднялась „на-гора”,
Где ночь беспокойна от гула моторов,
Где лязг вагонеток и песни побед...
И вот по туманным заречным просторам
Идет торопливый весенний рассвет.
1937 г.
---------------
Руският поет Борис Котов (Борис Александрович Котов) е роден на 25 април 1909 г. в с. Пахотни Угол, Тамбовска област. Работи като секретар на селсъвет, преподавател в курсове за ликвидиране на неграмотността и миньор. Първите му публикувани стихотворения са от 1928 г., печата във вестници, алманаси и сборници като „Кочегарка”, „Новая деревня”, „Журнал крестьянской молодёжи”, „Социалистический Донбасс”, „Литературный Донбасс”, „Сдаем пробу”, „Комбайн” и „На-гора”. През 1942 г. е доброволец във Великата отечествена война, сражава се като минометчик в пехотата с чин сержант. Загива на 29 септември 1943 г. в боевете на фронта край Днепър. Приживе няма издадена стихосбирка, през 1953 г. излиза книга с негови стихове и писма. Посмъртно през 1944 г. му е присвоено званието Герой на Съветския съюз.