Дмитрий Авалиани Прости мне друг Прости ми, друже

Красимир Георгиев
„ПРОСТИ МНЕ ДРУГ...”
Дмитрий Евгеньевич Авалиани (1938-2003 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПРОСТИ МИ, ДРУЖЕ
                На Аркадий Гаврилов

Прости ми, друже, стигнал вече там,
където чезнат камък и метал
и само образи пламтят.
Прости, че си зарит, а аз вървя, ледът
под стъпките звъни.
Не вярваше в безсмъртната душа,
сега кажи
не си ли удивен,
а може би си в скука отегчен,
че се превърна в букви и в падеж,
или че си напълно жив
и гледаш нежно в небосвода свеж.


Ударения
ПРОСТИ МИ, ДРУЖЕ

Прости́ ми, дру́же, сти́гнал ве́че та́м,
къде́то че́знат ка́мък и мета́л
и са́мо о́брази пламтя́т.
Прости́, че си зари́т, а а́з вървя́, ледъ́т
под стъ́пките звъни́.
Не вя́рваше в безсмъ́ртната душа́,
сега́ кажи́
не си́ ли удиве́н,
а мо́же би си в ску́ка отегче́н,
че се превъ́рна в бу́кви и в паде́ж,
или́ че си напъ́лно жи́в
и гле́даш не́жно в небосво́да све́ж.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Дмитрий Авалиани
ПРОСТИ МНЕ ДРУГ...
                Аркадию Гаврилову

Прости мне друг, живущий уже там,
где не тверды ни камень, ни металл,
лишь образы горят.
Прости, что ты зарыт, а я иду, и лед
под тяжестью звенит.
Не веривший в бессмертие души,
теперь скажи,
ты сильно удивлен
или, напротив, скукой раздражен,
что превратился в буквы, падежи,
или не этим вовсе жив,
ты нежно лишь глядишь на небосклон.




---------------
Руският поет Дмитрий Авалиани (Дмитрий Евгеньевич Авалиани) е роден на 6 август 1938 г. в Москва. Пише стихове от младежките си години. Завършва географския факултет на Московския държавен университет (1960 г.). През 70-те години е сподвижник на литературната група на Леонид Йофе и Евгени Сабуров. Известен е като майстор на поетичния палиндром, анаграмата, тавтограмата, своеобразната поетична форма и визуалната поезия. До 1992 г. печата само в самиздатски издания, след това публикува стихове в издания като „Новый мир”, „Знамя”, „НЛО”, „Кук-арт”, „Волга”, „Русская мысль” и др. Автор е на експерименталните стихосбирки „Пламя в пурге” (1995 г.), „Иной реестр” (1997 г.), „Улитка на склоне” (1997 г.) и „Лазурные кувшины” (2000 г.). Загива при пътен инцидент на 19 декември 2003 г. в Москва.