Светлое озеро
(Марии Шандурковой)
Утро сентябрьское, озеро светлое
Жемчугом ярко сияет, ветр стих.
Стая печальная, белая птиц…
Дом здесь весенний и летний для них,
Место чудесное, место приветное.
Надо простится им, с хмурью осеннею,
С этой небестностью и волшебством;
Чтобы вздыхать, долго помнить о том,
В тёплом краю и в краю золотом,
Чтобы вернуться порою весеннею.
Светлой печалью здесь начался день…
Медленно, тихо покружится стая,
В высь серебристую, вдаль улетая,
В дальних пространствах стеная и тая,
Но оставляя здесь сердце и тень…
Вера Половинко
16.09.2015г.
г. Киев.
Перевод из русского языка на болгарский язык:
Марии Шандурковой (Болгария)
http://www.stihi.ru/2015/09/16/6329
СВЕТЛОТО ЕЗЕРО
Утро, септември, и вятърът стихна
в бисери езеро ярко блести.
Ято печално белее, лети...
Тук е домът им от пролетни дни,
място вълшебно и мястото свидно.
Те се прощават със мрачната есен,
с тази вълшебност и широта;
дълго ще пазят във паметта
топлия край със златисти листа,
за да се върнат през пролетна прелест.
Тъжен да бъде денят обеща...
Бавно и тихо се вият ятата,
в сребърна вис, надалеч в небесата,
чезнат в пространствата, носят тъгата,
тука оставят сърце и душа...
16.09.2015 г.
г. Киев, Украйна
Превод: 16.09.2015 г.
г. Димитровград, България
------------------------------------------------------
Утро, септЕмври, и вЯтърът стИхна
в бИсери Езеро Ярко блестИ.
Ято печАлно белЕе, летИ...
ТУк е домЪт им от прОлетни днИ,
мЯсто вълшЕбно и мЯстото свИдно.
ТЕ се прощАват със мрАчната Есен,
с тАзи вълшЕбност И широтА;
дЪлго ще пАзят вЪв паметтА
тОплия крАй със златИсти листА,
зА да се вЪрнат през прОлетна прЕлест.
ТЪжен да бЪде денЯт обещА...
БАвно и тИхо се вИят ятАта,
в срЕбърна вИс, надалЕч в небесАта,
чЕзнат в прострАнствата, нОсят тъгАта,
тУка остАвят сърцЕ и душА...
-----------------------------------------------