„ДРУГУ”
Иван Митрофанович Харабаров (1938-1969 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА ПРИЯТЕЛЯ
О, младост, о, сладости ярки,
красота и пространства навред!
Ти от край си на слънце и ябълки,
аз от царство на кедри и лед.
Ти от място на пъпеши, дюни,
аз от място на вятър и сняг,
но в очите ти – студ и фъртуни,
а сред моите – топло и смях.
Нас сдружи ни Русия и щедро
наште размисли сплете и сля,
през летата ни водеше ведро
в дъжд и пек към далечни села.
Срещу мухъл, доволство, безделност –
нашта свежест и дух вездесъщ.
Бяхме с теб в младостта неразделни,
ти защо отлетя изведнъж?
Ти замина си – мил, непонятен,
а защо, не разбирам, не знам.
Как студено е в тоз свят превратен,
колко трудно ми е да съм сам!
Ударения
НА ПРИЯТЕЛЯ
О, мла́дост, о, сла́дости я́рки,
красота́ и простра́нства навре́д!
Ти от кра́й си на слъ́нце и я́бълки,
аз от ца́рство на ке́дри и ле́д.
Ти от мя́сто на пъ́пеши, дю́ни,
аз от мя́сто на вя́тър и сня́г,
но в очи́те ти – сту́д и фърту́ни,
а сред мо́ите – то́пло и смя́х.
Нас сдружи́ ни Руси́я и ште́дро
на́ште ра́змисли спле́те и сля́,
през лета́та ни во́деше ве́дро
в дъ́жд и пе́к към дале́чни села́.
Срешту му́хъл, дово́лство, безде́лност –
на́шта све́жест и ду́х вездесъ́шт.
Бя́хме с те́б в младостта́ неразде́лни,
ти зашто́ отлетя́ изведнъ́ж?
Ти зами́на си – ми́л, непоня́тен,
а зашто́, не разби́рам, не зна́м.
Как студе́но е в то́з свят превра́тен,
ко́лко тру́дно ми е да съм са́м!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Харабаров
ДРУГУ
О юность, о взглядов яркость,
К красоте и свободе любовь!
Ты из края солнца и яблок,
Я из царства кедров и льдов.
Ты оттуда, где дыни и дюны,
Я оттуда, где ветер да снег,
Но в глазах твоих – холод и думы,
А в моих – теплота и смех.
Нас с тобой подружила Россия,
Наши думы сплела и слила –
Помнишь, летом водила, носила
В дождь и зной от села до села?
Против грязи, довольства, покоя –
Наша свежесть и щек наших шелк.
Нам нельзя разлучаться с тобою,
Почему же ты вдруг ушел?
Ты ушел непонятный и милый,
Отчего, я никак не пойму.
О как холодно в этом мире,
Как мне трудно быть одному!
---------------
Руският поет и преводач Иван Харабаров (Иван Митрофанович Харабаров) е роден на 19 януари 1938 г. в с. Бели Ключ, Иркутска област. Пише стихове и очерци от ученическите години, първото му отпечатано стихотворение е във в. „Черемховский рабочий”. Получава средно образование в Иркутск. През 1960 г. завършва литературния инситут „Максим Горки” в Москва. Публикува поезия в официални издания като „Литературная газета” и в самиздатски списания като „Синтаксис” и „Феникс”. Превежда поезия на народите на СССР. Известно време работи като специален кореспондент на в. „Правда” и в изд. „Советский писатель”. Член е на Съюза на съветските писатели. Автор е на стихосбирките „Туесок” (1958 г.), „Синие камни” (1962 г.), „Утро в Ярославле” (1963 г.), „Избранная лирика” (1964 г.), „Зеленое дерево” (1966 г.) и „Черемша” (1967 г.). Умира на 27 януари 1969 г. в Москва.