Вениамин Блаженный Я не совсем уверен Не съм увере

Красимир Георгиев
„Я НЕ СОВСЕМ УВЕРЕН...”
Вениамин Михайлович Айзенштадт/ Блаженный (1921-1999 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕ СЪМ УВЕРЕН

Не съм уверен,
че са ти трябвали прекрасни рамене,
гръдта, повдигаща се от въздишки,
и гъстата корона на косите.

Когато всичко туй се поизноси и пристигна при гробаря,
на гробището вече е щастливата девойка,
о, ето я, от гроб на гроб прескача;
в ръцете си развяла леко сакче,
тя хваща пеперуди, лято, смърт.


Ударения
НЕ СЪМ УВЕРЕН

Не съ́м уве́рен,
че са ти тря́бвали прекра́сни рамене́,
гръдта́, повди́гашта се от възди́шки,
и гъ́стата коро́на на коси́те.

Кога́то вси́чко ту́й се поизно́си и присти́гна при гроба́ря,
на гро́биштето ве́че е штастли́вата дево́йка,
о, е́то я, от гро́б на гро́б преска́ча;
в ръце́те си развя́ла ле́ко са́кче,
тя хва́шта пеперу́ди, ля́то, смъ́рт.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Вениамин Блаженный
Я НЕ СОВСЕМ УВЕРЕН...

Я не совсем уверен,
Что тебе нужны были твои пышные плечи,
Грудь, поднимавшаяся от вздохов,
Густая корона волос.

Когда все это изрядно поизносилось и досталось могильщикам,
На кладбище осталась счастливая девочка,
Вот она перескакивает с одного могильного холмика на другой;
В руке ее легкий сачок,
Она ловит бабочек, лето, смерть.

               1990 г.




---------------
Руският и белоруски поет Вениамин Блажени (Вениамин Михайлович Айзенштадт/ Блаженный) е роден на 15 октомври 1921 г. в гр. Копис, Витебска област, Северна Белорусия. Първите си стихове пише през 1943 г., първата му публикация е от 1982 г. в сборника „День поэзии 1982”. Учи във Витебския учителски институт (1941 г.), работи като учител по история, подвързвач на книги, фабричен художник и фотограф-лаборант. Рядко публикува в периодичния печат, след перестройката има няколко отпечатани стихотворения в списанията „Новый мир”, „Неман”, „Знамя”, „НМ”, „НЛО”, „Звезда”, „Арион”, „ДН”, „Дружба народов” и „Немига литературная”. Член е на Съюза на писателите на Белорусия (1992 г.), член е на редколегията на сп. „Немига литературная” (1999 г.). Автор е на стихосбирките „Возвращение к душе” (1990 г.), „Слух сердца” (1990 г.), „Сораспятье” (1995 г.), „Стихотворения. 1943-1997” (1998 г.) и „Скитальцы духа” (2000 г.). Живее в Минск. Умира на 31 юли 1999 г. в гр. Витебск.