Ни дня без мысли о тебе...
Смогу ль забыть тебя?.. Едва ли.
Живу, как в долгом томном сне,
В тоске, смятении, печали.
Ах, эта поздняя любовь!..
Но есть, как будто, пониманье.
И задаюсь вопросом вновь:
Что для тебя мои страданья
Тогда, как поезд наш ушёл,
Затих гудок за поворотом...
Ты с болью в жизнь мою вошёл,
Но не прервал души полета,
Большого чувства красоты…
Глаза твои мне всё сказали:
Не потерять нам чистоты
Сердечной дружбы и… печали.
НИ ДЕН БЕЗ МИСЪЛТА ЗА ТЕБ
Превод: Радко Стоянов
Ни ден без мисълта за теб…
Ще те забравя ли? Едва ли.
Живея като в дълъг сън,
в тъга, смущение, печали.
Ах, тази късничка любов…
Но разбираема и тя е.
Задавам си въпроса нов:
да страдам – що за теб това е,
когато влакът отлетя,
гласът му стихна надалече…
От болката излезе ти,
но полета в душата жив е,
изпълнен с чувства, красота…
Очите всичко са казали:
да пазим тази чистота,
сърдечна дружба и…печали.