„ЗАБЛУДИЛСЯ ТЫ В НЕБЕ...”
Вероника Николаевна Боде (р. 1961 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗАБЛУДИ СЕ В НЕБЕТО
Заблуди се в небето, не викай за помощ, не виждаш врата,
чезнат покриви, в огън лица се разтварят и сенки,
само бели безумни светлици избухват в кръвта,
само ледени сънни стъпенки,
и вървиш и поглъщаш зелената-синята жар,
постепенно загубвайки зрение, слух, тяло бледо,
и не виждаш над теб как сред огъня стар
се зараждат вселени от блясък и креда,
след това тази бяла и скъпа безсмислена жар
се топи като ехо,
вдишваш огън и после издишваш пожар,
а градът не е пречка за теб, заблуден си в небето,
този град е залят със зелен и със син огнен блик,
заблудил си се в призрачен град, само чуваш, боботи
с нежност снежна нарастваща буца, разнася се вик
и желание силно, досущ острие е на покрив.
Ударения
ЗАБЛУДИ СЕ В НЕБЕТО
Заблуди́ се в небе́то, не ви́кай за по́мошт, не ви́ждаш врата́,
че́знат по́криви, в о́гън лица́ се разтва́рят и се́нки,
са́мо бе́ли безу́мни светли́ци избу́хват в кръвта́,
са́мо ле́дени съ́нни стъпе́нки,
и върви́ш и поглъ́шташ зеле́ната-си́нята жа́р,
постепе́нно загу́бвайки зре́ние, слу́х, тя́ло бле́до,
и не ви́ждаш над те́б как сред о́гъня ста́р
се зара́ждат вселе́ни от бля́сък и кре́да,
след това́ та́зи бя́ла и скъ́па безсми́слена жа́р
се топи́ като е́хо,
вди́шваш о́гън и по́сле изди́шваш пожа́р,
а градъ́т не е пре́чка за те́б, заблуде́н си в небе́то,
то́зи гра́д е заля́т със зеле́н и със си́н о́гнен бли́к,
заблуди́л си се в при́зрачен гра́д, са́мо чу́ваш, бобо́ти
с не́жност сне́жна нара́ствашта бу́ца, разна́ся се ви́к
и жела́ние си́лно, досу́шт острие́ е на по́крив.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вероника Боде
ЗАБЛУДИЛСЯ ТЫ В НЕБЕ...
Заблудился ты в небе что делать никого не зови
крыши тают в огне растворяются лица и тени
только вспышки безумного белого света в крови
только сна ледяные ступени
и идешь и глотаешь зеленый и синий огонь
постепенно лишаясь и зренья и слуха и тела
и не видишь как в синем огне над тобой
возникают созвездья из света и мела
а потом этот белый бессмысленный свет дорогой
затихает как эхо
и вдыхая огонь выдыхаешь огонь
заблудился ты в небе и город тебе не помеха
этот город затоплен зеленым и синим огнем
заблудился ты в призрачном городе – только и слышишь
как внутри нарастает снежной нежности ком
и желание острое как лезвие крыши
1996 г.
---------------
Руската поетеса, писателка, журналистка и преводачка Вероника Боде (Вероника Николаевна Боде) е родена на 28 юли 1961 г. в Москва. Завършва филологическия факултет на Московския държавен университет. Била е редактор на в. „Гуманитарный фонд” (1990-1993 г.), главен редактор на в. „Новая литературная газета” (1994 г.), кореспондент на телевизия НТВ. Член е на Съюза на писателите на Москва. От 1994 г. е редактор и водещ в Радио „Свобода”. Публикува поезия и проза в издания като „Волга”, „Новая юность”, „Литературное обозрение”, „Синтаксис”, „Неприкосновенный запас”, „Огонек”, „Столица”, „The Moscow Tribune”, „Вечерний клуб” и др. Автор е на стихосбирките „Для света и снега” (1995 г.), „Музыка и бумага” (1996 г.) и на книгата „Берега те и эти: Стихотворения и рассказы” (2009 г.). Живее в Москва.