„МОИ ДРУЗЬЯ ПОХОЖИ НА СОЛДАТ...”
Дмитрий Юрьевич Веденяпин (р. 1959 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРИЯТЕЛИТЕ МИ ПРИЛИЧАТ НА ВОЙНИЦИ
Приятелите ми приличат, брат,
на войни. Ала не юначни хали,
не спретнати и мъничко нахални,
не веселяци с изказ грубоват,
тъй безподобно точен и богат.
А на такива, гледащи назад
смутено, недовиждащо, нелепо,
обикновено носят малко кепе,
а панталоните на тях висят.
По заповед напред на фронта бягат
и твърде жалки в битка придошла,
по правило убиват ги веднага,
а после край ръка, сред кръв била,
намира някой – за стиха приляга –
по чудо оцелели очила.
Ударения
ПРИЯТЕЛИТЕ МИ ПРИЛИЧАТ НА ВОЙНИЦИ
Прия́телите ми прили́чат, бра́т,
на во́йни. Ала не́ юна́чни ха́ли,
не спре́тнати и мъ́ничко наха́лни,
не веселя́ци с и́зказ грубова́т,
тъй безподо́бно то́чен и бога́т.
А на таки́ва, гле́дашти наза́д
смуте́но, недови́ждашто, неле́по,
обикнове́но но́сят ма́лко ке́пе,
а пантало́ните на тя́х вися́т.
По за́повед напре́д на фро́нта бя́гат
и твъ́рде жа́лки в би́тка придошла́,
по пра́вило уби́ват ги ведна́га,
а по́сле край ръка́, сред кръ́в била́,
нами́ра ня́кой – за стиха́ приля́га –
по чу́до оцеле́ли очила́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Веденяпин
МОИ ДРУЗЬЯ ПОХОЖИ НА СОЛДАТ...
Мои друзья похожи на солдат.
Но только не на тех молодцеватых,
Подтянутых, немного хамоватых
Весельчаков, чей разудалый мат
Так бесподобно меток и богат.
А на таких, которые глядят
Растерянно и чуть подслеповато,
Пилотка им обычно маловата,
Штаны на них, как правило, висят.
На фронте, поднимаясь по приказу
В свой первый бой, они весьма жалки.
Как правило, их убивают сразу,
Чтоб после у подвернутой руки
Наткнулись – так поэт находит фразу –
На чудом уцелевшие очки.
1986 г.
---------------
Руският поет и преводач Дмитрий Веденяпин (Дмитрий Юрьевич Веденяпин) е роден на 14 октомври 1959 г. в Москва. Завършва Московския педагогически институт за чуждестранни езици. Работи като нощен пазач, жонгльор, треньор по самбо, член на геоложки и археологични експедиции, лектор по руска литература и преподавател по английски език. Превежда от английски, немски и френски език творчеството на класически и съвременни поети. Пише стихове от 17-годишен, първите му поетични публикации са от началото на 80-те години в самиздатски издания. От 1987 г. започва да публикува стихове в списания като „Новый мир”, „Континент”, „Знамя”, „Октябрь”, „Иностранная литература”, „Студия”, „Постскриптум”, „Новая Россия”, „Новая Юность” и др. Автор е на стихосбирките „Покров” (1993 г.), „Трава и дым” (2002 г.), „Между шкафом и небом” (2009 г.) и „Что значит луч” (2010 г.). Живее в Москва.