„А МОЖЕТ БЫТЬ, И ЖИЗНЬ МОЯ ОШИБКА...”
Илья Вениаминович Бокштейн (1937-1999 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
А МОЖЕ БИ ЖИВОТЪТ МИ Е ГРЕШКА
А може би животът ми е грешка?
Чия? Природна? На душа надменна дъх?
На изобилието плод, забежка
на слънцето в изгарящ слънчев връх?
И сякаш чувам зов зловещ, потаен:
„Ти земна грешка си. Върви отвъд!”
„Къде да ида?”
В нощ безкрайна вае
скала-самоубийца моя път.
Ударения
А МОЖЕ БИ ЖИВОТЪТ МИ Е ГРЕШКА
А мо́же би живо́тът ми е гре́шка?
Чия́? Приро́дна? На душа́ надме́нна дъ́х?
На изоби́лието пло́д, забе́жка
на слъ́нцето в изга́ряшт слъ́нчев връ́х?
И ся́каш чу́вам зо́в злове́шт, пота́ен:
„Ти зе́мна гре́шка си. Върви́ отвъ́д!”
„Къде́ да и́да?” В но́шт безкра́йна ва́е
скала́-самоуби́йца мо́я пъ́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Илья Бокштейн
А МОЖЕТ БЫТЬ, И ЖИЗНЬ МОЯ ОШИБКА...
А может быть, и жизнь моя ошибка?..
Но чья? Природы иль надмысленной души?
А может, рождена она избытком
Сожженных солнцем солнечных вершин?
И словно зов, зловещий и затайный:
„Ты на земле ошибка. Уходи!” –
„Куда уйти?”
Горит в ночи бескрайней
Утес-самоубийца на пути.
---------------
Руският поет, есеист, художник и преводач Иля Бокщейн (Илья Вениаминович Бокштейн) е роден на 11 март 1937 г. в Москва. Учи в Института по култура. През 1961 г. е осъден за антисъветска пропаганда и до 1966 г. е затворен в лагерите Дубровлаг-17 и Потма в Мордовия. През 1972 г. емигрира в Израел. Превежда немски поети. Публикува поезия в руски самиздатски издания и в списания като „Время и Мы”, „22”, „Алеф”, „Двоеточие” и „Новое литературное обозрение”, в чуждестранни антологии като „У голубой лагуны”, „Мулета”, „Антология русской поэзии 20-го века”, „Поэт – Поэту”, „Оксфордская” и „Гнозис” и във всички периодични литературни издания в Израел. Автор е на стихосбирката „Блики волны” (1986 г.). Голяма част от творческия му архив е изгубена. Умира на 18 октомври 1999 г. в Яфа, квартал на Тел Авив в Израел.