На Любов Цай
Ти в траурните дрехи си мишена
пред клюки, мъжка похот, женска злост.
Привиквай да вървиш незащитена
по своя разлюлян от бури мост.
Не позволявай сълзите да бликат,
когато в теб е мъката море,
когато в гръб те блъска низък кикот
или пък лицемерна жал се спре.
Прегръщай в черни нощи самотата,
в душата ти светулка да трепти.
Посрещай сутрин прозата позната,
както посрещаш празниците ти.
Не разрешавай хълмите от грижи
да задушават твоето сърце.
И нека мъдрост бисери да ниже,
щом внучето си вземеш на ръце.
Нерядко ще си в път свалена птица,
понякога ще си горящ зенит.
Не обвинявай ориста-сестрица,
че път ти даде – мъжки ветровит.
През страстите житейски ще преминеш,
не проумяла суета и глъч.
В самотен старт към звездната пъртина
ще литнеш ти с последния си лъч.