„СМЕРТЬ ПОЭТА”
Владимир Львович Британишский (1933-2015 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СМЪРТТА НА ПОЕТА
В позор страната щом се потопи,
тъй във води топим се – постепенно
(до глезените, до колене,
мигът вопи...,
до пояс, до гърди, до поглед строг...),
ти крачеше до нас, но беше по-висок.
От ръст висок ли с нас изгубил сходство
(или пък от високо благородство?),
за локва смяташе
морето от лъжи.
Рубежи прежни блато днес
да удържи
със знамена –
тъй свежи!
Но нещо дъх на гнилост
в ноздрите ти свежда.
Усетил миризмата,
зрението питаш!
В очите, ето,
шлюзове
разкриха паст
към бъдеще,
където кръв
и кал,
и власт –
като посестрими са тези трите!
Твой изстрел –
сякаш са захлопнати врати!
Макар на прага, но за миг поспри се,
да, не живей
с прокобата на ясновидец!
Ти затвори очи, поет!
Склопи ги ти!
Живот и гибел сложни ти заслужил си.
Измамен си от времето, нечут,
лъжата те прокуди –
умри като мамут!
Мамут огромен, но обречен, честен.
Непоправимо честен. Неуместен.
Ударения
СМЪРТТА НА ПОЕТА
В позо́р страна́та што́м се потопи́,
тъй във води́ топи́м се – постепе́нно
(до гле́зените, до коле́не,
мигъ́т вопи́...,
до по́яс, до гърди́, до по́глед стро́г...),
ти кра́чеше до на́с, но бе́ше по́-висо́к.
От ръ́ст висо́к ли с на́с изгу́бил схо́дство
(или пък от висо́ко благоро́дство?),
за ло́ква смя́таше море́то от лъжи́.
Рубе́жи пре́жни бла́то дне́с да удържи́
със знамена́ – тъй све́жи!
Но не́што дъ́х на гни́лост в но́здрите ти све́жда.
Усе́тил миризма́та, зре́нието пи́таш!
В очи́те, е́то, шлю́зове разкри́ха па́ст
към бъ́деште, къде́то кръ́в и ка́л, и вла́ст –
като посе́стрими са те́зи три́те!
Твой и́зстрел – ся́каш са захло́пнати врати́!
Мака́р на пра́га, но за ми́г поспри́ се,
да, не живе́й с проко́бата на яснови́дец!
Ти затвори́ очи́, пое́т! Склопи́ ги ти́!
Живо́т и ги́бел сло́жни ти́ заслу́жил си.
Изма́мен си от вре́мето, нечу́т,
лъжа́та те проку́ди –
умри́ като́ маму́т!
Маму́т огро́мен, но обре́чен, че́стен.
Непоправи́мо че́стен. Неуме́стен.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Британишский
СМЕРТЬ ПОЭТА
Когда страна вступала в свой позор,
как люди входят в воду, – постепенно
(по щиколотку, по колено,
по этих пор...
по пояс, до груди, до самых глаз...),
ты вместе с нами шел,
но ты был выше нас.
Обманутый
своим высоким ростом
(или – своим высоким благородством?),
ты лужицей считал
гнилое море лжи.
Казались так близки
былые рубежи,
знамена –
так свежи!..
Но запах гнилости
в твои ударил ноздри.
Ты ощутил чутьем –
так зрение обостри!
И вот в глаза твои,
как в шлюзы,
ворвалась
вся наша будущность,
где кровь
и грязь
и власть –
все эти три – как названные сестры!
Твой выстрел –
словно звук захлопнутых дверей!
Хоть на пороге, но – остановиться,
не жить,
не мучаться проклятьем ясновидца!
Закрой глаза, поэт!
Захлопни их скорей!
Ты заслужил и жизнь и гибель сложную.
Собой ли, временем ли был обманут,
не сжился с ложью –
вымирай как мамонт!
Огромный, обреченный, честный мамонт.
Непоправимо честный.
Неуместный.
1956 г.
---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Владимир Британишски (Владимир Львович Британишский) е роден на 16 юли 1933 г. в Ленинград. Завършва Ленинградския минногеоложки институт (1956 г.) и до 1973 г. работи като инженер-геофизик. Посещава сбирките на литературното студио на Глеб Семьонов (1946-1948 г.). Първото му публикувано стихотворение е от 1946 г. в сп. „Костёр”, през 1947 г. участва в литературния сборник„Первые стихи”, от 1955 г. сътрудничи активно на сп. „Звезда”. Публикува поезия, проза, публицистика и преводи в издания като „Иностранная литература”, „Аврора”, „Новый мир”, „Согласие”, „Вопросы литературы”, „Нева” и др. Превежда английска и полска поезия. Участва в антологиите „То время – эти голоса”, „Верлибр: Антология русского верлибра”, „Поздние петербуржцы”, „Самиздат века”, „Строфы века”, съставител е на антологиите„Польские поэты” (1978 г.), „Из современной польской поэзии” (1979 г.), „Избранные стихотворения в переводах Владимира Британишского” (2004 г.) и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1961 г.) и на Руския Пен-център (1997 г.). Автор е на стихосбирките „Поиски” (1958 г.), „Наташа” (1961 г.), „Пути сообщения” (1966 г.), „Открытое пространство” (1980 г.), „Движение времени” (1985 г.), „Старые фотографии” (1993 г.), „Петербург – Ленинград” (2003 г.), „Двуглас” (2005 г.), „Сто стихотворений” (2013 г.), на книги с разкази, повести, есета и мемоари като „Местность прошлого лета” (1969 г.), „Речь Посполитая поэтов” (2005 г.), „Поэзия и Польша. Путешествие длиной полжизни” (2007 г.), „Выход в пространство” (2008 г.) и др. Умира на 24 декември 2015 г. в Москва.