„МЫ – БЕШЕНЫЙ ПЕСОК...”
Владимир Маркович Герцик (1946-2019 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НИЙ БЕСЕН СМЕ ПЯСЪК
Ний пясък с беснота
сме в очите на света.
Нас
ни мами бяла стръв
към ъгъл, пълен с кръв,
за бягство стяга връв,
ала първо по дробовете ни чука тя,
под лъжичката, хитрушата, посмуква.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Герцик
МЫ – БЕШЕНЫЙ ПЕСОК...
Мы – бешеный песок,
Миру брошенный в глазок.
Нас
Белая блесна
Заманит в уголок,
Затянет наутек,
Но сперва поударяет под дыхалочку,
Да под ложечкой, шалунья, пососет.
---------------
Руският поет Владимир Герцик (Владимир Маркович Герцик) е роден на 10 февруари 1946 г. в Москва. Завършва факултета по физика при Московския държавен университет (1969 г.) и Московската висша школа по хуманитарна психотерапия. Създател е на концепцията и манифеста на поетичното общество на пресемантиците, основател е на неформални поетични групи, виден представител на неофициалната самиздатска поезия в СССР. Първите му обнародвани стихотворения са в студентския стенвестник „Эврика” през 1968 г. Публикува поезия в списанията „Арион”, „Ной”, „Гуманитарный фонд”, „Вопросы литературы”, „Крещатик”, „Черновик” и в антологиите „Самиздат века”, „Новая стихия” и „Тритон”. Физик теоретик и психолог, кандидат е на физико-математическите науки, работи в Института по физика на Земята, старши научен сътрудник е в Международния институт по земетръсна прогностика и математическа геофизика при Руската академия на науките. Автор е на стихосбирката „Лиловая колба” (1992 г.). Умира на 17 април 2019 г. в Москва.