„А Я ИЗКУДА...”
Наталья Евгеньевна Горбаневская (1936-2013 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ ОТКЪДЕ СЪМ
Аз откъде съм? От анекдота,
от водевила, от мелодрама,
аз не съм някой, някой си с вота,
не от машина, не от програма,
не от модел. Аз съм от трамвая,
изпод ограда, в пролуки движа,
всичко обрасло нека с трева е,
вашият свят не е моя грижа.
Аз откъде съм? От анекдота.
Ти откъде си? От анекдота.
Те откъде са? Всички оттам са,
от анекдота, от анекдота.
Ударения
АЗ ОТКЪДЕ СЪМ
Аз откъде́ съм? От анекдо́та,
от водеви́ла, от мелодра́ма,
аз не съм ня́кой, ня́кой си с во́та,
не от маши́на, не от програ́ма,
не от моде́л. Аз съм от трамва́я,
изпод огра́да, в про́луки дви́жа,
вси́чко обра́сло не́ка с трева́ е,
ва́шият свя́т не е мо́я гри́жа.
Аз откъде́ съм? От анекдо́та.
Ти откъде́ си? От анекдо́та.
Те откъде́ са? Вси́чки отта́м са,
от анекдо́та, от анекдо́та.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Наталья Горбаневская
А Я ИЗКУДА...
А я откуда? Из анекдота,
из водевиля, из мелодрамы,
и я не некто, и я не кто-то,
не из машины, не из программы,
не из модели. Я из трамвая,
из подворотни, из-под забора,
и порастите вы все травою,
весь этот мир – не моя забота.
А я откуда? Из анекдота.
А ты откуда? Из анекдота.
А все откуда? А всё оттуда,
из анекдота, из анекдота.
1965 г.
---------------
Руската поетеса, публицист и преводач Наталия Горбаневска (Наталья Евгеньевна Горбаневская) е родена на 26 май 1936 г. в Москва. Първите си стихове публикува в студентски стенвестници през 1953 г., когато постъпва във филологическия факултет на Московския университет. След арест за разпространение на протестни листовки през 1957 г. е изключена от университета. Завършва филологическия факултет на Ленинградския университет (1964 г.). Работи като библиотекарка и преводачка. Известна правозащитничка, участничка в дисидентското движение в СССР. Публикува поезия в самиздатскси издания като „Синтаксис” и „Феникс”, редактор е на машинописния бюлетин „Хроника текущих событий”. В съветския печат стиховете й не излизат, но по това време на Запад вече се издават нейни книги. Съосновател е на Инициативната група за защита на правата на човека. Няколко пъти е арестувана с обвинения за „разпространение на измислици, опорочаващи съветския държавен и обществен строй”, лежи в Бутирския затвор, принудително е затваряна в психиатрични заведения. През 1975 г. емигрира във Франция. Работи като сътрудник на Радио „Свобода“, редактор на в. „Русская мысль”, зам.-главен редактор на сп. „Континент”, член е на редколегията на сп. „Новая Польша”. Превежда от полски, чешки, словашки и френски език. Автор е на книгите с поезия, издадени от 1969 до 1993 г. във Франция, САЩ и Германия, „Стихи” (1969 г.), „Побережье” (1973 г.), „Три тетради” (1975 г.), „Перелетая снежную границу” (1979 г.), „Ангел деревянный” (1982 г.), „Чужие камни” (1983 г.), „Переменная облачность” (1985 г.), „Где и когда” (1985 г.), „Цвет вереска” (1993 г.), на стихосбирките, издадени в Русия, „Не спи на закате” (1996 г.), „Набор” (1996 г.), „Кто о чём поет” (1997 г.), „13 восьмистиший и ещё 67 стихотворений” (2000 г.), „Последние стихи того века” (2001 г.), „Русско-русский разговор” (2003 г.), „Чайная роза” (2006 г.), „Развилки” (2010 г.), „Круги по воде” (2010 г.), „Прильпе земли душа моя” (2011 г.), „Штойто” (2011 г.), „Прозой о поэзии” (2011 г.), „Осовопросник” (2013 г.) и „Города и дороги” (2013 г.), на книги с публицистика и преводна поезия като „Полдень. Дело о демонстрации 25 августа 1968 года на Красной площади” (1970 г.), „И тогда я влюбилась в чужие стихи” (2006 г.), „Мой Милош” (2012 г.) и др. Умира на 29 ноември 2013 г. в Париж.