„Я ВСЕ НЕ СПАЛ И ПЛАКАЛ ДОПОЗДНА...”
Рид Иосифович Вите/ Грачёв (1935-2004 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ СПАХ, ДО КЪСНО ПЛАКАХ ПРЕЗ НОЩТА
Не спах, до късно плаках през нощта
за нещо простичко: че не заплитат
илюзията за простор стените
на болничната сляпа белота.
Очите си аз в тез стени протрих,
но слънце не видях. Едва тогава
в халат от облак докторът доплава
до стаята със свита медсестри.
Подскачат те и светлина струят,
сърцето ми тупти, тревожно свито...
„Вий ангели ли сте?” – учтиво питам.
Но ангелите в отговор мълчат.
Ударения
НЕ СПАХ, ДО КЪСНО ПЛАКАХ ПРЕЗ НОЩТА
Не спа́х, до къ́сно пла́ках през ноштта́
за не́што про́стичко: че не запли́тат
илю́зията за просто́р стени́те
на бо́лничната сля́па белота́.
Очи́те си аз в те́з стени́ протри́х,
но слъ́нце не видя́х. Едва́ тога́ва
в хала́т от о́блак до́кторът допла́ва
до ста́ята със сви́та медсестри́.
Подска́чат те́ и светлина́ струя́т,
сърце́то ми тупти́, трево́жно сви́то...
„Вий а́нгели ли сте?” – учти́во пи́там.
Но а́нгелите в о́тговор мълча́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Рид Грачёв
Я ВСЕ НЕ СПАЛ И ПЛАКАЛ ДОПОЗДНА...
Я все не спал и плакал допоздна
за неименьем самого простого:
не создает иллюзии простора
больничных стен слепая белизна.
Я все глаза об эти стены стер,
но не увидел солнца. Вот тогда-то
мой доктор в белом облаке халата
в палату вплыл со свитой медсестер.
Они впорхнули, излучая свет,
и сердце вдруг отозвалось тревожно...
„Вы – ангелы?” – спросил я осторожно.
Но промолчали ангелы в ответ.
1962 г.
---------------
Руският поет, писател, есеист и преводач Рид Грачьов (Рид Иосифович Вите/ Грачёв) е роден на 18 юли 1935 г. в Ленинград. Завършва журналистика във филологическия факултет на Ленинградския държавен университет (1957 г.). Първата му публикация е в литературния сборник „Начало пути” през 1960 г. Участва в инициативите на поетична група „Горожанин” и на „неофициалните” литературни кръгове в Ленинград, публикува поезия и проза в самиздатски издания като „Часы” и „Лепта” и в издания като „Нева”, „Литературная газета”, „Новая газета”, „Эхо”, „Соло”, „Звезда” и „Самиздат века”. Превежда творби на Камю и Екзюпери. Автор е на книгите „Где твой дом” (1967 г.), „Ничей брат” (1994 г.), „Письмо заложнику” (2013 г.) и „Сочинения” (2014 г.). Умира на 1 ноември 2004 г. в Санкт Петербург.