„ДАВАЙ ИЗУЧАТЬ ИСТОРИЮ...”
Аркадий Трофимович Драгомощенко (1946-2012 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ХАЙДЕ ДА ИЗУЧАВАМЕ ИСТОРИЯТА
Хайде да изучаваме историята.
Да разглеждаме лицата на младите генерали и на обикновените войници
и да мислим: Какви птици се реят над бойните полета
и се заплитат в диплите на знамената.
Да се вглеждаме в мъгливите гравюри, в очертанията на галеоните,
да движим пръсти по остатъците от злато на обрезите
и тихо да ненавиждаме Томас де Торквемада.
Или да погледнем избледнелите рисунки на старинен бестиарий,
в чиито древни страници е благословена всяка твар,
или да се заемем с химията,
следвайки неотстъпно указанията на Трисмегист.
Да пишем фантастични разкази за срещи с извънземни цивилизации
и да мислим, че сме потомци на пулсиращи пространства.
В по-лошия случай да пеем, да пушим и да търсим съкровища,
в най-лошия случай да легнем в леглото и да не мислим за утре!
Нали и така всичко е известно.
По-добре е прилежно да изучаваме историята на страни, народи и лица,
зад чиято тънка преградка
реве ураганът на нашата памет.
* Томас де Торквемада (1420-1498 г.) – първи велик инквизитор на испанската инквизиция.
* Бестиарий – поучителен сборник с алегорични разкази за животни.
* Хермес Трисмегист Триждивеликият – обединен образ на гръцкия бог Хермес и египетския бог Тот.
Ударения
ХАЙДЕ ДА ИЗУЧАВАМЕ ИСТОРИЯТА
Ха́йде да изуча́ваме исто́рията.
Да разгле́ждаме лица́та на мла́дите генера́ли и на обикнове́ните войни́ци
и да ми́слим: Какви́ пти́ци се ре́ят над бо́йните поле́та
и се запли́тат в ди́плите на знамена́та.
Да се вгле́ждаме в мъгли́вите гравю́ри, в очерта́нията на галео́ните,
да дви́жим пръ́сти по оста́тъците от зла́то на обре́зите
и ти́хо да ненави́ждаме Тома́с де Торквема́да.
Или да погле́днем избледне́лите рису́нки на стари́нен бестиа́рий,
в чии́то дре́вни стра́ници е благослове́на вся́ка тва́р,
или да се зае́мем с хи́мията,
сле́двайки неотстъ́пно указа́нията на Трисмеги́ст.
Да пи́шем фантасти́чни ра́зкази за сре́шти с извънзе́мни цивилиза́ции
и да ми́слим, че сме пото́мци на пулси́рашти простра́нства.
В по-ло́шия слу́чай да пе́ем, да пу́шим и да тъ́рсим съкро́вишта,
в най-ло́шия слу́чай да ле́гнем в легло́то и да не ми́слим за у́тре!
Нали́ и така́ вси́чко е изве́стно.
По-добре́ е приле́жно да изуча́ваме исто́рията на страни́, наро́ди и лица́,
зад чия́то тъ́нка прегра́дка
реве́ урага́нът на на́шата па́мет.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Аркадий Драгомощенко
ДАВАЙ ИЗУЧАТЬ ИСТОРИЮ...
Давай изучать историю.
Рассматривать лица молодых генералов
и простых солдат и думать: какие птицы
парили над полями сражений,
путались в складках знамен.
Давай вглядываться в туманные гравюры,
в очертания галеонов,
водить пальцами по остаткам золота на обрезах
и тихо ненавидеть Томаса Торквемаду.
Или взглянем на рисунки поблекшие
старинного бестиария, на ветхих страницах
которого благословенна любая тварь,
или займемся химией, следуя неотступно
указаниям Трисмегиста.
Будем писать фантастические рассказы
о встречах с инопланетными цивилизациями
и думать, что мы потомки
пульсирующих пространств.
На худой конец давай петь, курить,
искать клад,
на худой конец давай ляжем в постель,
и только не думать о завтра!
Ведь и так все известно.
Лучше прилежно изучать историю стран,
народов и лиц,
за тонкой перегородкой которых
ревет ураган нашей памяти.
1975 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Аркадий Драгомошченко (Аркадий Трофимович Драгомощенко) е роден на 3 февруари 1946 г. в гр. Потсдам, ГДР. Учи във филологическия факултет на Педагогическия институт в гр. Виница, завършва театралния факултет на Ленинградския институт за театър, музика и кино (1973 г.). Работи като драматург на театри в Смоленск и на младежкия театър „Игуана” в Ленинград, член на редколегията на самиздатското сп. „Часы” и на сп. „Комментарии”, редактор на сп. „Петербург на Невском”. От 1974 г. публикува поезия в самиздатски издания, първата му публикация в официалния печат е от 1985 г. Води семинара „Иные логики письма” към факултета за свободни изкуства и науки при Петербургския държавен университет, преподава в университети в Ню Йорк, Сан Диего и Петербург. Превежда американска поезия. Автор е на книгите с поезия, проза и публицистика „Небо соответствий” (1990 г.), „Description” (1990 г.), „Xenia” (1993 г.), „Ксении” (1993 г.), „Под подозрением” (1994 г.), „Фосфор” (1994 г.), „Китайское солнце” (1997 г.), „Описание” (2000 г.), „Chinese Sun” (2005 г.), „На берегах исключенной реки” (2005 г.), „Безразличия” (2007 г.), „DUST” (2008 г.), „POP 3” (2009 г.), „Тавтология” (2011 г.) и „Устранение неизвестного” (2013 г.). Умира на 12 септември 2012 г. в Санкт Петербург.