„СНЯТСЯ ЛИ СНЫ...”
Бахыт Шкуруллаевич Кенжеев (р. 1950 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЪН ЛИ СЪНУВАМ
Сън ли сънувам? В пресечката влага се сбира,
вятър на „Пушкински”, вятър на „Звезден” лудува.
Блъскам с юмруци вратата на мойта квартира,
искам да вляза, но там не отварят, не чуват.
Сънища мои – те шепите с улични соли
сипват на раната. Господи, кой ли неволно
с трезвен разсъдък и с памет по собствена воля
би се стремил към предели, където е болно
и безнадеждно обиди нанасят му рани?
В здрави врати, с казионно желязо ковани,
нов квартирант, правилата човешки забравил,
вълчи капани е вместо ключалки поставил.
Крача навън – атмосферата слоеста, хладка,
сякаш сандък на стъклар е – блещука и дразни.
Моят дом... – пиша внимателно в кратка тетрадка,
мойта роди... – по-нататък е страница празна,
после – чертичка накриво, квадратче протрито,
цифрички; но да повярвам в раздяла не искам,
до сутринта като моя маймун-прародител
блъскам вратата ненужна, неистово блъскам...
Ударения
СЪН ЛИ СЪНУВАМ
Съ́н ли съну́вам? В пресе́чката вла́га се сби́ра,
вя́тър на „Пу́шкински”, вя́тър на „Зве́зден” луду́ва.
Блъ́скам с юмру́ци врата́та на мо́йта кварти́ра,
и́скам да вля́за, но та́м не отва́рят, не чу́ват.
Съ́ништа мо́и – те ше́пите с у́лични со́ли
си́пват на ра́ната. Го́споди, ко́й ли нево́лно
с тре́звен разсъ́дък и с па́мет по со́бствена во́ля
би́ се стреми́л към преде́ли, къде́то е бо́лно
и безнаде́ждно оби́ди нана́сят му ра́ни?
В здра́ви врати́, с казио́нно желя́зо кова́ни,
но́в квартира́нт, правила́та чове́шки забра́вил,
въ́лчи капа́ни е вме́сто ключа́лки поста́вил.
Кра́ча навъ́н – атмосфе́рата сло́еста, хла́дка,
ся́каш сандъ́к на стъкла́р е – блешту́ка и дра́зни.
Мо́ят дом... – пи́ша внима́телно в кра́тка тетра́дка,
мо́йта роди́... – по-ната́тък е стра́ница пра́зна,
по́сле – черти́чка накри́во, квадра́тче протри́то,
ци́фрички; но да повя́рвам в раздя́ла не и́скам,
до сутринта́ като мо́я майму́н-прароди́тел
блъ́скам врата́та нену́жна, неи́стово блъ́скам...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Бахыт Кенжеев
СНЯТСЯ ЛИ СНЫ...
Снятся ли сны?.. В переулках оставленных сыро,
ветер на Пушкинском, ветер на Звездном бульваре.
В дверь колочу кулаками, в свою же квартиру
силюсь пробраться – не слышат, не открывают.
Сны мои, сны, – словно пригоршню уличной соли
сыплют на рану. Ах, Господи, в здравом уме и
памяти трезвой, ну кто бы по собственной воле
рвался туда, где бывало гораздо больнее,
злей, беспросветней, где виделись только обиды?
Крепкие двери казенным железом обиты,
новый жилец, против всех человеческих правил,
волчьи капканы там вместо запоров поставил.
Выйду на улицу – воздух слоистый прохладен,
как у стекольщика в ящике – блещет, двоится.
Это мой дом, – вывожу аккуратно в тетради,
это моя ро... а дальше – пустая страница,
Дальше – косая линейка, лиловая клетка,
столбики цифр, и опять я в разлуку не верю,
и до утра, на манер обезьяньего предка,
все колочу, колочу в бесполезные двери...
---------------
Руският и казахски поет и писател Бахит Кенжеев (Бахыт Шкуруллаевич Кенжеев) е роден на 2 август 1950 г. в гр. Чикмент, Казахска ССР. Завършва химическия факултет на Московския държавен университет. Първите му поетични публикации са от 1972 г., участва в литературния сборник „Ленинские горы: Стихи поэтов МГУ” през 1977 г. Печата стихове в самиздатски списания като „Московское время”, „Часы”, „Обводный канал”, „37”, в издания като „Комсомольская правда”, „Юность”, „Московский комсомолец”, „Простор”, „Октябрь”, „Новый мир” и в емигрантски издания като „Континент”, „Глагол”, „Эхо”, „Третья волна”, „Стрелец”, „Синтаксис” и др. Член е на руския ПЕН клуб. През 1982 г. емигрира в Канада, живее в Монреал. Работи в руската редакция на „Радио Канада” (1982-1988 г.) и като преводач в Международния валутен фонд (от 1991 г.). Първата му книга излиза в САЩ през 1984 г. Носител е на редица литературни награди. Съучредител е на поетичното обединение „Московское время” (1973 г.), съсъставител е на антологията за нова руска поезия „Девять измерений” (2004 г.). Автор е на стихосбирките „Избранная лирика 1970-1981” (1984 г.), „Осень в Америке” (1988 г.), „Стихотворения последних лет” (1992 г.), „Из книги AMO ERGO SUM” (1993 г.), „Стихотворения” (1995 г.), „Возвращение” (1996 г.), „Сочинитель звезд” (1997 г.), „Снящаяся под утро” (2000 г.), „Из семи книг” (2000 г.), „Невидимые” (2004 г.), „Названия нет” (2005 г.), „Вдали мерцает город Галич” (2006 г.), „Крепостной остывающих мест” (2008 г.), „Послания” (2011 г.), „Сообщение” (2012 г.), „Странствия и 87 стихотворений” (2013 г.), „Ремонт Приборов” (2014 г.), „Довоенное” (2014 г.), на романите „Плато” (1992 г.), „Иван Безуглов” (1993 г.), „Золото гоблинов” (2000 г.), „Обрезание пасынков” (2009 г.) и др. От 2008 г. живее в Ню Йорк, САЩ.