Николай В. Гоголь (1809-1852)
К Тебе, о Матерь Пресвятая!
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
КЪМ ТЕБЕ МАЙКО, О ПРЕСВЯТА!
„Не бъдете мъртви, а живи души. Няма друга врата, освен показаната от Исус Христос...“ Н.В. Гогол
Към тебе, Майко, о, Пресвята!
Аз дръзвам да отправя глас,
лице ми в сълзи е облято:
послушай ме в тоз скръбен час,
молбите топли приеми ми,
духа ми от беди спаси,
прелей в сърце ми Твойта милост,
по пътя прав ме насочи.
Да бъда чужд на свойта воля,
за Бога всичко да търпя.
Бъди помощник във неволя -
и пред смъртта да не скърбя.
Прибежище си за нещастни,
за всички нас се молиш Ти!
О, защити ме, щом ужасен
съдбовен Глас ме посети,
щом вечност времето затвори,
глас тръбен мъртви съживи,
написаното в съвест ще говори
и греховете ще яви.
Стена за верните, ограда!
Аз моля ти се от душа:
Спаси ме Ти, едничка радост,
чрез Тебе да се утеша!
1846
Превод: 24.10.2015 г.
-----------------------------------------------
Към тЕбе, МАйко, О, ПресвЯта!
Аз дрЪзвам да отпрАвя глАс,
лицЕ ми в сЪлзи е облЯто:
послУшай ме в тоз скрЪбен чАс,
молбИте тОпли приемИ ми,
духЪт ми злО да различИ,
прелЕй в сърцЕ ми ТвОйта мИлост
по пЪтя прАв ме насочИ.
Да бЪда чУжд на свОйта вОля,
за БОга всИчко да търпЯ.
БъдИ помОщник във невОля -
и пред смърттА да не скърбЯ.
ПрибЕжище си за нещАстни,
за всИчки нАс се мОлиш ТИ!
О, защитИ ме, щОм ужАсен
съдбОвен ГлАс ме посетИ,
щом вЕчност врЕмето затвОри,
глас трЪбен мЪртви съживИ,
напИсаното в сЪвест ще говОри
и греховЕте ще явИ.
СтенА за вЕрните, огрАда!
Аз мОля ти се от душА:
спасИ ме Ти, Едничка рАдост,
чрез ТЕбе да се утешА!
------------------------------------------
«К Тебе, о Матерь Пресвятая!»
«Будьте не мёртвые, а живые души. Нет другой двери, кроме указанной Иисусом Христом…»
Н.В. Гоголь
К Тебе, о Матерь Пресвятая!
Дерзаю вознести мой глас,
Лице слезами омывая:
Услышь меня в сей скорбный час,
Прийми теплейшие моленья,
Мой дух от бед и зол избавь,
Пролей мне в сердце умиленье,
На путь спасения наставь.
Да буду чужд своей я воли,
Готов для Бога все терпеть.
Будь мне покровом в горькой доле –
Не дай в печали умереть.
Ты всех прибежище несчастных,
За всех молитвенница нас!
О, защити, когда ужасный
Услышу судный Божий глас,
Когда закроет вечность время,
Глас трубный мертвых воскресит,
И книга совести все бремя
Грехов моих изобличит.
Стена Ты верным и ограда!
К Тебе молюся всей душой:
Спаси меня, моя отрада,
Умилосердись надо мной!
1846
Худ.: Александър Иванов, Портрет Гоголя