„НОЧЬ”
Валерий Георгиевич Попов (р. 1939 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НОЩ
Колко тъмно е! Движим се в мрака.
Придружавам те, тихичка, слабичка.
Може би наемател ни чака,
откачил позлатената сабя.
Два зелени квадрата – прозорецът.
Сред зеленото сенките крият се.
Лунатиците, в парка затворени,
ще извадят шахмат от кутията.
Бързо нощните сенки разкарват се,
тъмнината на струя отмина,
на косматите лапи овчарките
вертикално стоят в магазина.
Ти цигарите вземаш и вънка
по пресечките ранни прибираш се –
там съседът ми, финият, тънкият,
в този утринен час пак тренира.
Ударения
НОЩ
Ко́лко тъ́мно е! Дви́жим се в мра́ка.
Придружа́вам те, ти́хичка, сла́бичка.
Мо́же би́ наема́тел ни ча́ка,
откачи́л позлате́ната са́бя.
Два зеле́ни квадра́та – прозо́рецът.
Сред зеле́ното се́нките кри́ят се.
Лунати́ците, в па́рка затво́рени,
ште изва́дят шахма́т от кути́ята.
Бъ́рзо но́штните се́нки разка́рват се,
тъмнина́та на стру́я отми́на,
на косма́тите ла́пи овча́рките
вертика́лно стоя́т в магази́на.
Ти цига́рите взе́маш и въ́нка
по пресе́чките ра́нни приби́раш се –
там съсе́дът ми, фи́ният, тъ́нкият,
в то́зи у́тринен ча́с пак трени́ра.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валерий Попов
НОЧЬ
Как темно! Мы проходим наощупь.
Я веду тебя тихую, слабую.
Может, ждет нас ответственный съемщик,
Сняв с ковра золоченую саблю.
Вот окно. Два зеленых квадратика.
Станут тени зелеными, шаткими.
В сквер напротив придут два лунатика
И из ящика выпустят шахматы.
Тени ночи вдруг сделались слабыми,
Темнота струйкой в люки стекает,
И овчарки с мохнатыми лапами
В магазинах стоят вертикально.
Ты берешь сигареты на столике,
Ты уходишь по утренней улице –
Там, где тоненький, тоненький, тоненький
Мой сосед в этот час тренируется.
---------------
Руският писател, сценарист и поет Валери Попов (Валерий Георгиевич Попов) е роден на 8 декември 1939 г. в гр. Казан. Завършва Ленинградския електротехнически институт (1963 г.) и сценарния факултет на Държавния университет по кинематография (1970 г.). Първата му публикация е в литературния сборник „Испытание” през 1963 г. На младини пише стихове, но става популярен като писател. Публикува стихотворения в издания като „Соло”, „День поэзии 1988”, „Русские стихи 1950-2000 годов, т.2” и др. Използва някой от стиховете си в свои повести и романи. Член е на Съюза на писателите на СССР (1969 г.), председател е на секцията на Съюза на писателите в Санкт Петербург, президент е на петербургското отделение на Руския ПЕН клуб (до 1999 г.). Член е на редколегиите на сп. „Звезда”, сп. „Аврора” и алм. „Петрополь”, главен редактор е на сп. „Мансарда” (1996 г.). Автор е на над 30 книги с разкази, повести и романи, сред които „Поиски корня” (1968 г.), „Южнее, чем прежде” (1969 г.), „Это именно я” (1969 г.), „Нормальный ход” (1976 г.), „Жизнь удалась” (1981 г.), „Нас ждут” (1984 г.), „Две поездки в Москву” (1985 г.), „Новая Шахерезада” (1988 г.), „Праздник Ахинеи” (1991 г.), „Любовь тигра” (1992 г.), „Будни гарема” (1994 г.), „Разбойница” (1996 г.), „В городе Ю.” (1997 г.), „Грибники ходят с ножами” (1998 г.), „Чернильный ангел” (2000 г.), „Евангелие от Магдалины” (2003 г.), „Третье дыхание” (2004 г.), „Комар живет, пока поет” (2006 г.), „Культовый Питер” (2007 г.), „Довлатов” (2010 г.), „Все мы не красавцы” (2012 г.), „Плясать до смерти” (2012 г.). Живее в Петербург.