„ПРО ДОЖДЬ”
Светлана Анатольевна Литвак (р. 1959 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗА ДЪЖДА
Дъжд проливен вън вали... Какво ти,
тази нощ при мен се нанеси.
Ти повярвай, нямам нищо против,
мисля, че и ти против не си.
Сутринта за дълъг път ще станеш,
може да се видим пак, дали...
Но сега е за раздяла рано –
зад прозореца навън вали.
Ти какво, какво, какво си мислиш!
Няма нужда да говорим май.
Просто ний от времето зависим,
да запалим, огънче ми дай.
Ти повярвай, нямам нищо против,
мисля, че и ти против не си.
Дъжд проливен вън вали... Какво ти,
тази нощ при мен се нанеси.
Ударения
ЗА ДЪЖДА
Дъ́жд проли́вен въ́н вали́... Какво́ ти,
та́зи но́шт при ме́н се нанеси́.
Ти повя́рвай, ня́мам ни́што про́тив,
ми́сля, че и ти́ проти́в не си́.
Сутринта́ за дъ́лъг пъ́т ште ста́неш,
мо́же да се ви́дим па́к, дали́...
Но сега́ е за раздя́ла ра́но –
зад прозо́реца навъ́н вали́.
Ти какво́, какво́, какво́ си ми́слиш!
Ня́ма ну́жда да гово́рим ма́й.
Про́сто ни́й от вре́мето зави́сим,
да запа́лим, о́гънче ми да́й.
Ти повя́рвай, ня́мам ни́што про́тив,
ми́сля, че и ти́ проти́в не си́.
Дъ́жд проли́вен въ́н вали́... Какво́ ти,
та́зи но́шт при ме́н се нанеси́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Света Литвак
ПРО ДОЖДЬ
Дождь какой за окнами... Да что ты,
Оставайся здесь на эту ночь.
Ты поверь, я в общем-то не против,
Да и ты, наверное, не прочь.
Утром в путь далёкий собираться,
Может и увидимся, как знать.
Но не можем мы с тобой расстаться, –
Дождь идёт за окнами опять.
– Что ты, что ты, что ты, что ты, что ты!
Ничего не надо говорить.
Просто мы зависим от погоды,
Дай-ка лучше спичек – закурить.
Ты поверь, я в общем-то не против,
Да и ты, наверное, не прочь.
Дождь какой за окнами... Ну что ты!
Оставайся здесь на эту ночь.
Света Литвак
ПРО ДОЩ (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Дощ який за вікнами... Та що ти,
Залишайся тут на цю ніч.
Ти повір, я взагалі не проти,
Та й ти не проти, певна річ.
Вранці у далеку путь збирайся,
Може і побачимось, хто зна.
Але зараз ще не одягайся, –
Дощ іде, це ж видно і з вікна.
– Що ти, що ти, що ти, що ти, що ти!
Ні про що таке не говорю.
Просто все залежить від погоди,
Сірники дай краще – закурю.
Ти повір, я взагалі не проти,
Та і ти не проти, певна річ,
Дощ який за вікнами. Ну що ти!
Залишайся, звісно, на цю ніч.
---------------
Руската поетеса, писателка и художничка Света Литвак (Светлана Анатольевна Литвак) е родена на 14 май 1959 г. в гр. Ковров, Владимирска област. Завършва Ивановското художествено училище. Работи като преподавател в музикално училище, декоратор в Театъра на съветската армия, възпитател в детска градина и лаборант в научноизследователска станция. Първите си стихотворения печата през 1987 г. във в. „Знамя труда”. Участва в общи художествени изложби, от 1999 г. представя и самостоятелни изложби. Публикува поезия и илюстрации в издания като „Знамя”, „Арион”, „Самиздат века”, „Современная литература народов России”, „Антология русского палиндрома”, „Край смоленский”, „Сельская молодежь”, „Волга” и др. Член е на клуб „Поэзия”, член е на Съюза на писателите на Москва (1996 г.) и на поетичната група ДООС (2014 г.). Съосновател е на „Клуб литературного перформанса” (1996 г.). От 2001 г. издава литуратурно списание към музея при Зверевския център за съвременно изкуство. Автор е на стихосбирките „Разноцветные проказники” (1992 г.), „Песни ученика” (1994 г.), „Это – любовь” (2002 г.), „Книга называется” (2007 г.), „Один цветок” (2010 г.), на книгите с проза и авторови рисунки „Моё путешествие на Восток” (1998 г.) и „Безнравственные коллизии и аморальные пассажи” (2009 г.) и на 12 оформени от нея бук-арт издания със символичен тираж от 2 до 15 екз. Живее в Москва.