„БЫТЬ МОЖЕТ, ЭТО ХЛОПЬЯ ЛЕТЯТ...”
Станислав Яковлевич Красовицкий (р. 1935 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОЖЕ БИ СНЕЖНИ ПАРЦАЛИ ЛЕТЯТ
Може би снежни парцали летят
и топят се, умирайки в нашия свят.
А може би рота войници с развяти
парашути се спуска сред ад.
Е, какво пък, нашивките тъй са брилянтни,
тъй безкраен е този московски покой.
И разбрах авантюрата на лейтенанта,
падащ устремно там край прозореца мой.
В преизподнята тях ги посрещат щурците
и последните дяволи с чест дават път.
Няма вече огньове. Над нас са звездите,
търпеливо строени за вечен салют.
Ударения
МОЖЕ БИ СНЕЖНИ ПАРЦАЛИ ЛЕТЯТ
Мо́же би сне́жни парца́ли летя́т
и топя́т се, уми́райки в на́шия свя́т.
А мо́же би ро́та войни́ци с развя́ти
парашу́ти се спу́ска сред а́д.
Е, какво́ пък, наши́вките тъ́й са бриля́нтни,
тъй безкра́ен е то́зи моско́вски поко́й.
И разбра́х авантю́рата на лейтена́нта,
па́дашт у́стремно та́м край прозо́реца мо́й.
В преизпо́днята тя́х ги посре́штат штурци́те
и после́дните дя́воли с че́ст да́ват пъ́т.
Ня́ма ве́че огньо́ве. Над на́с са звезди́те,
търпели́во строе́ни за ве́чен салю́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Станислав Красовицкий
БЫТЬ МОЖЕТ, ЭТО ХЛОПЬЯ ЛЕТЯТ...
Быть может, это хлопья летят –
умирая, тают среди громад.
А может, это рота солдат
на парашютах спускается в ад.
Ну что ж, таково назначенье их канта,
такова безграничная ночь над Москвой.
И ясна авантюра того лейтенанта,
что падает вниз у окна моего.
Их деревья преисподней встречают сверчками,
и последние черти им честь отдают.
И не видно огней. Только звезды над нами
терпеливо построены в вечный салют.
---------------
Руският поет, преводач и църковен публицист Станислав Красовицки (Станислав Яковлевич Красовицкий) е роден на 1 декември 1935 г. в Москва. Завършва Московския държавен институт за чуждестранни езици „Морис Торез” (1959 г.). Участва в неформалната поетична група на Леонид Чертков. Подготвя няколко свои ръкописни стихосбирки, сред които „Лабардан-с”. Стиховете му излизат в алманаси, антологии и самиздатски издания като „Аполлон-77”, „Голубая лагуна”, „Грани”, „Ковчег”, „Эхо”, „Левиафан”, „Часть речи” и др. В началото на 60-те години унищожава голяма част от стиховете си. Работи като старши научен сътрудник в различни учреждения, редактира самиздатското православно списание „Фордевинд” (70-те и 80-те години). През 1989 г. емигрира в САЩ. През 1990 г. в Ню Йорк е ръкоположен в сан свещенослужител, протойерей в неканоничната Руска православна църква зад граница. Служи в църкви във Франция и в Англия. Публикува в емигрантски издания като „Вестник РХД”, „Православное обозрение”, „Православное дело” и др. В края на века се връща в Русия. Зам.-председател е на Комитета за нравствено възраждане на отечеството. Автор е на стихосбирките „Избранное” (2002 г.), „Стихи” (2006 г.) и на книгата със статии и интервюта „Катастрофа в Раю” (2011 г.). Живее в гр. Пушкино, Московска област.