Ябълката цъфнала се нежи
под априлското небе.
А пчели навиват златна прежда
в бледорозовите цветове.
Две гугутки в клоните играят
и нехаят за смъртта.
Луднали на люлка залюляна,
палави деца летят.
Златни ябълки като в Едема
зреят.Не познала грях,
мълком ще пристъпи тъжна Ева
да откъсне някоя от тях.
Морен в сянката ще седне старец
в броеница мъдрост да реди,
да си спомня славеева младост,
прегоряла в битки и беди.
Ябълката после клони свежда,
Колко обич нежна ражда тя!
Боже, остави ми ти надежда
в семе ябълково да се преродя.