„ЦИКЛОПЫ”
Виктор Александрович Соснора (1936-2019 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЦИКЛОПИ
Конгрес на циклопите,
в бурен дебат
позиция търсят задружно;
засяга оратор въпрос важноват,
че второ око е ненужно!
Въпроса обсъждат. Подробен доклад,
достоен
за новото време.
Окото гласуваха
да избодат,
понеже за лукс се приема.
Но после, обмисляйки вот своего,
циклопите почват да спорят:
дали злополучно око да не го
изваждат, а да го затворят?
След сто и четирстата чаша пелин
конгресът бе с извод команден:
В едно око двете да обединим!
Компактно ще е.
По-хуманно.
Защо ли светът се лекува, яде,
прозява,
строи
и се взира?
Това, че протича циклопски конгрес,
защо ли не подозира?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Виктор Соснора
ЦИКЛОПЫ
На съезде циклопов
цикл прений возрос
в связи с окончаньем доклада,
в котором оратор затронул вопрос:
зачем человеку два глаза?
Затронут вопрос. Досконален доклад.
Ответственность
перед роком.
Итак, резолюция:
Выколоть глаз,
поскольку он понят, как роскошь.
В дальнейшем, донельзя продумав доклад,
заколебались циклопы:
Не лучше ли тот злополучный глаз
не выколоть, а – захлопнуть?
На сто сорок третьем стакане воды
съезд выдавил вывод командный:
Не объединить ли два глаза в один?
Компактнее будет.
Гуманней.
Зачем человечество лечится, ест,
эстетствует,
строит,
зевает?
О том, что идет циклопический съезд,
зачем не подозревает?
1963 г.
---------------
Руският поет, писател и драматург Виктор Соснора (Виктор Александрович Соснора) е роден на 28 април 1936 г. в гр. Алупка, Крим. Завършва филологическия факултет на Ленинградския държавен университет (1963 г.). Пише поезия от 1952 г., първото му публикувано стихотворение е от 1958 г. във в. „Литература и жизнь”. Първата му стихосбирка излиза през 1962 г., печата в официални съветски издания, но публикува и в самиздатски издания и издания в чужбина като „Аврора”, „Эхо”, „Грани”, „Стрелец”, „Поэзия”, „Знамя”, „Петрополь”, „Вечер поэзии”, „День поэзии” и др. Работи като театрален драматург и в студия за научно-популярни филми. Един от лидерите е на ленинградската поетична школа, над 30 години ръководи различни литературни обединения в Ленинград. Чете лекции по древноруска поетика и руска литература в университети във Франция, САЩ и Полша. Член е на Съюза на писателите на СССР и на Руския ПЕН център. Президент е на Международната академия на руския стих. Автор е на стихосбирките „Январский ливень” (1962 г.), „Триптих” (1965 г.), „Всадники” (1969 г.), „Аист” (1972 г.), „Кристалл” (1977 г.), „Стихотворения” (1977 г.), „Песнь лунная” (1982 г.), „Избранное” (1987 г.), „Возвращение к морю” (1989 г.), „37” (1993 г.), „Верховный час” (1998 г.), „Куда пошел? И где окно?” (1999 г.), „Флейта и прозаизмы” (2000 г.), „Девять книг” (2001 г.), „Двери закрываются” (2001 г.), „Поэмы и ритмические рассказы” (2005 г.), „Стихотворения” (2006 г.), „Больше стихов не будет” (2007 г.), „Последняя пуля” (2010 г.), „Жизнь моя: Избранные стихотворения” (2013 г.), „Книжка для мышек и для детишек любого возраста” (2014 г.), на книгите с проза „Летучий голландец” (1979 г.), „Властители и судьбы” (1986 г.), „Апология самоубийства” (1992 г.), „Николай” (1992 г.), „Башня” (1993 г.), „День зверя” (1996 г.), „Дом дней” (1997 г.), „Книга пустот” (1998 г.), „Камни NEGEREP” (1999 г.), „Проза” (2001 г.), „15” (2004 г.), „Дом дней” (2014 г.), на книги с драматургични творби като „Ремонт моря” (1996 г.) и др. Умира на 13 юли 2019 г. в Санкт Петербург.