Димчо Дебелянов (1887-1916 г.)
Оригинал на http://www.stihi.ru/2015/10/30/6
Перевод с болгарского языка Инессы Соколовой
ПРОБУЖДЕНИЕ
Проснулся, огляделся – крут мой путь,
далёк он, мрачноват, порой извилист,
но прошлое, конечно, не вернуть:
в руинах храмы, а мечты разбились,
тоска в душе и леденящий страх,
живу, но скоро буду в небесах.
Проснулся, слышу: звуки – словно стон,
как похоронной музыки звучанье,
в виски стучатся, словно молотком,
мечты немы, поникли от страданья,
в глубинах сокровенных проросли
в ночи бессонной, в тягостные дни.
Проснулся – льются слезы жалости
от горя прошлого, того, что будет,
мечтам конец, нет веры в радости.
Не так живём, не так, и кто-то нас осудит.
Померкло солнце, сердце не гранит,
хотя душевный луч ещё горит.
Оригинал
ПРОБУЖДАНЕ
Събуждам се и гледам – стръмен път
далеч пред мен извива в мрачините,
зад мен мъгли печално там стърчат
на моя срутен храм развалините –
душата ми облъхва леден страх,
защо живея, и защо живях.
Събуждам се и слушам – звук след звук
от химни погребални се раздават,
далеч се нейде слага тежък чук,
мечтите ми погинали сковават,
изникнали в душевни дълбини
в безсънни нощи и през сънни дни.
Събуждам се и плача аз от жал
зарад несрети минали и бъдни,
че туй, кое съм страстно бленувал,
не се сбъдна и няма да се сбъдне –
че в тъмен облак слънцето се скри,
преди душа ми с лъч да озари.