Евгений Сабуров Что поет и грохочет вверху на снеж

Красимир Георгиев
„ЧТО ПОЕТ И ГРОХОЧЕТ ВВЕРХУ НА СНЕЖНЫХ ВЕРШИНАХ...”
Евгений Фёдорович Сабуров (1946-2009 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЩО ЛИ ПЕЕ И ТРЯСКА ГОРЕ ПО СНЕЖНИ ВЪРХАРИ

Що ли пее и тряска горе по снежни върхари?
Атмосферни явления срещат се страстни и силни.
Тържеството на времето бързо прегаря.
В селския пясък нахлуха води изобилни.

Пред къщурките гасне убит в дъждовете прашец.
Над пожарния пурпур
вилнеят пожарогасителите.
Всеки някога някак си
бил е мъдрец,
после всички превръщат се в жители.


Ударения
ЩО ЛИ ПЕЕ И ТРЯСКА ГОРЕ ПО СНЕЖНИ ВЪРХАРИ

Што́ ли пе́е и тря́ска го́ре по сне́жни върха́ри?
Атмосфе́рни явле́ния сре́штат се стра́стни и си́лни.
Тържество́то на вре́мето бъ́рзо прега́ря.
В се́лския пя́сък нахлу́ха води́ изоби́лни.

Пред къшту́рките га́сне уби́т в дъждове́те праше́ц.
Над пожа́рния пу́рпур вилне́ят пожа́рогаси́телите.
Все́ки ня́кога ня́как си би́л е мъдре́ц,
по́сле вси́чки превръ́штат се в жи́тели.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Евгений Сабуров
ЧТО ПОЕТ И ГРОХОЧЕТ ВВЕРХУ НА СНЕЖНЫХ ВЕРШИНАХ...

Что поет и грохочет вверху на снежных вершинах?
Атмосферных явлений жизнь продолжается пылко.
Торжество недолгой погоды свершилося.
Хлынули воды на поселок в песке в изобильи.

Из клетушек глядим на дождем убитую пыль.
Над пожарным багром
краснеют столбцы огнетушителей.
Каждый все-таки как-то был
мудрецом,
все потом превращаются в жителей.




---------------
Руският поет, писател и драматург Евгени Сабуров (Евгений Фёдорович Сабуров) е роден на 13 февруари 1946 г. в Ялта, Кримска област. Завършва Московския държавен университет (1969 г). На научна работа в Централия икономико-математически институт (1971-1990 г.), зам.-министър на образованието на РСФСР (1990-1991 г.), зам.-председател на Съвета на министрите и министър на икономиката на РСФСР (1991 г.), директор на Центъра за информационни и социални технологии към правителството на Руската федерация (1991-1994 г.), вицепремиер на Крим (1994 г.), директор на Института по проблеми на инвестирането (1995-2004 г.), председател на Съвета на директорите на Доверителната инвестиционна банка (от 1999 г.), научен ръководител на Федералния институт за развитие на образованието (2005-2009 г.). Професор е в катедра „Математически методи в икономиката” при Руската академия по икономика „Г. Плеханов”, доктор на икономическите науки. Пише поезия от детските си години. През 1962 г. влиза в литературната група „Орлы”. До перестройката печата стихове и разкази в самиздатски списания и в издания в чужбина. Първата му публикация в родината е от 1990 г. в сп. „Родник”. Публикува поезия и проза в издания като „Театр”, „Новый мир”, „Знамя”, „Время и мы”, „Молодая поэзия-89”, „Сельская молодёжь”, „Независимая газета”, „Литературное обозрение” и др. Автор е на стихосбирките „Стихи” (самиздат, 1973 г.), „Пороховой заговор” (1995 г.), „По краю озера” (2001 г.), „Тоже мне новости” (2006 г.), „В сторону Африки: Стихотворения и поэмы” (2009 г.), „Незримое звено: Избранные стихотворения и поэмы” (2012 г.), на монографии за съвременната руска икономика като „Реформы в России: первый этап” (1997 г.) и „Страна понятного завтра” (2001 г.), на книги с проза и драматургия, сред които „Власть отвратительна” (2003 г.), „Школа и свобода” (2005 г.), „Вниз по Нилу-реке” (2005 г.), „Беглый взгляд на всякого нищего” (2005 г.), „Повесть о Константине-философе и брате его Мефодии” (2010 г.) и др. Умира на 20 юни 2009 г. в Москва.