„ДАЖЕ МАЛЕНЬКИЙ КАМЕНЬ ВО ВРЕМЕНИ МНОГО ДЛИННЕЙ...”
Владимир Яковлевич Строчков (р. 1946 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДАЖЕ МАЛКИЯТ КАМЪК ВЪВ ВРЕМЕТО ПО́ Е ГОЛЯМ
Даже малкият камък във времето по́ е голям
от дървото голямо. Какво да говорим за нас,
тоест общо за теб и за мен, и за нея, не знам,
щом в недълга пролука разместен е нашият час;
и макар да битува в пространството клонест, извит,
ний изглеждаме в него по-малки от мъничък храст.
Дребновати със срока си биологичен сме вид,
приобщават ни крехки филизи в изкуството нас.
С поетичен калем доприсаждат културата тез,
неоткрили в пространството свойта голяма цена.
Но понякога даже и някакъв мъничък текст
придобива във времето корен с безмер дължина
и когато в задънен сокак твоят изкоп е спрян,
може би ще избягаш сред книги от времето там.
Ударения
ДАЖЕ МАЛКИЯТ КАМЪК ВЪВ ВРЕМЕТО ПО́ Е ГОЛЯМ
Да́же ма́лкият ка́мък във вре́мето по́ е голя́м
от дърво́то голя́мо. Какво́ да гово́рим за на́с,
то́ест о́бшто за те́б и за ме́н, и за не́я, не зна́м,
штом в недъ́лга пролу́ка разме́стен е на́шият ча́с;
и мака́р да биту́ва в простра́нството кло́нест, изви́т,
ний изгле́ждаме в не́го по-ма́лки от мъ́ничък хра́ст.
Дребнова́ти със сро́ка си биологи́чен сме ви́д,
приобшта́ват ни кре́хки фили́зи в изку́ството на́с.
С поети́чен кале́м доприса́ждат култу́рата те́з,
неоткри́ли в простра́нството сво́йта голя́ма цена́.
Но поня́кога да́же и ня́какъв мъ́ничък те́кст
придоби́ва във вре́мето ко́рен с безме́р дължина́
и кога́то в задъ́нен сока́к тво́ят и́зкоп е спря́н,
мо́же би ште избя́гаш сред кни́ги от вре́мето та́м.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Строчков
ДАЖЕ МАЛЕНЬКИЙ КАМЕНЬ ВО ВРЕМЕНИ МНОГО ДЛИННЕЙ...
Даже маленький камень во времени много длинней,
чем большое дерево. Что ж говорить о нас,
то есть что говорить о тебе, обо мне, о ней,
если нам отпущен даже на глаз недолгий лаз;
и хотя он в пространстве извилист и даже ветвист,
мы из времени выглядим меньше, чем маленький куст.
Малорослые сроком как биологический вид,
мы к дичку своему прививаем отростки искусств.
Как привой поэзия – это культура из тех,
что в пространстве обычно большой не имеют цены.
Но порой один, даже очень маленький текст
может дать со временем стебель большой длины,
и когда твой извилистый ров упрется в тупик,
из него возможны побеги в виде маленьких книг.
1989 г., Уютное
---------------
Руският поет Владимир Строчков (Владимир Яковлевич Строчков) е роден на 3 април 1946 г. в Москва. Завършва Московския институт по стомана и сплави (1969 г.). През 80-те години е един от лидерите на московския клуб „Поэзия”. Работи в областта на полупроводниковите технологии и черната металургия, от 90-те години се занимава с издателска дейност. До перестройката публикува поезия в самиздатския печат, след 1989 г. сътрудничи на десетки официални литературни издания и публикува стихове в сборници и алманаси като „Молодая поэзия 89”, „Время Ч: Стихи о Чечне и не только”; „Героям былого и грядущего. 1945-2010”, „Глагол”, „Под знаком Морфея”, „Рим совпал с представленьем о Риме”, „Абзац”, „Авторник”, „Завтра”, „Индекс”, „Книги России”, „Лабиринт-Эксцентр”, „Лира”, „Майские чтения”, „Орфей”, „Стрелец”, „Улов”, „Черновик”, „Эпсилон-салон” и др. Негови стихове са включени в антологиите „Самиздат века”, „Современная литература народов России”, „Антология По”, „Московский счёт. 2003-2011”, „Русские стихи 1950-2000 годов”, „Лучшие стихи”, „T;rspalt an der Kette: russische Lyrik des Arion-Kreises”, „Crossing Centuries. The New Generation in Russian Poetry”, „Anthologie de la po;sie russe contemporaine 1989-2009” и др. Не членува в творчески съюзи. Автор е на стихосбирките „Глаголы несовершенного времени” (1994 г.), „The Deeepth of Speeeeeeeech” (2000 г.), „Перекличка” (2003 г.), „Наречия и обстоятельства” (2006 г.), „Пушкин пашет” (2010 г.), „Буколики плюс” (2010 г.), „Zeitgeist” (2012 г.), „Предела нет” (2012 г.). Живее в Москва.