„Я ЕЩЁ НЕ ЗАБЫЛ...”
Михаил Михайлович Степаненко (1945-2013 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОЩЕ ПОМНЯ
Още помня как на разстояние изстрел надвисва над Ленинград пладне
и молитвите знам за приелите гладната смърт.
Още помня сред бялата зеленогорска мъгла как прохладно
кехлибарният залив измиваше моето тяло –
жълтеникава мрежа за кленове пазеше мене
край потока, сред който пъстърва е някога вила пасаж.
Този сън под забраните бурни на Финския вал аз поемах
там, където крайбрежните камъни над плитчините са страж.
Аромата на хляба горещ тъй за гладния рай е,
и вино за пияница, опиум за наркоман.
Още помня брега серпантинов, небето безкрайно,
над което от спомена ще съм вовеки пиян.
Ударения
ОЩЕ ПОМНЯ
О́ште по́мня как на разстоя́ние и́зстрел надви́сва над Ле́нинград пла́дне
и моли́твите зна́м за прие́лите гла́дната смъ́рт.
Ош́те по́мня сред бя́лата зеленого́рска мъгла́ как прохла́дно
кехлиба́рният за́лив изми́ваше мо́ето тя́ло –
жълтени́кава мре́жа за кле́нове па́зеше ме́не
край пото́ка, сред ко́йто пъстъ́рва е ня́кога ви́ла паса́ж.
То́зи съ́н под забра́ните бу́рни на Фи́нския ва́л аз пое́мах
та́м, къде́то крайбре́жните ка́мъни над плитчини́те са стра́ж.
Арома́та на хля́ба горе́шт тъй за гла́дния ра́й е,
и вино́ за пия́ница, о́пиум за наркома́н.
О́ште по́мня брега́ серпанти́нов, небе́то безкра́йно,
над кое́то от спо́мена ште съм вове́ки пия́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Степаненко
Я ЕЩЁ НЕ ЗАБЫЛ...
Я ещё не забыл как на выстреле полдень висит в Ленинграде,
И молитвы за тех, кто принял голодную смерть.
Я ещё не забыл Зеленогорский туман и прохладу,
Как янтарный залив омывал моё тело, –
И сеть желтоватая клёнов меня укрывала
У ручья, по преданью в который когда-то входила форель.
Я курил этот сон под запретами бурного Финского вала,
Где прибрежные камни обозначили безопасную мель.
Так голодный вдыхает запах горячего хлеба,
Пьёт вино алкоголик, курильщик жжёт афиян.
Я ещё не забыл серпантиновый берег и небо,
Под которым я есть навсегда воспоминанием пьян.
---------------
Руският поет и писател Михаил Степаненко (Михаил Михайлович Степаненко) е роден на 24 декември 1945 г. в гр. Новосибирск. Има средно образование. Работи в различни предприятия в Новосибирск. Публикува поезия и проза в списания и сборници като „Сибирские огни”, „Новосибирск”, „Горький запах полыни”, „Гнездо поэтов”, „ЛЕС”, „Ось бытия. Сибирская поэзия” и др. Участва в антологията „Русские стихи 1950-2000 годов”. Член е на Съюза на писателите на Русия (1995 г.). Автор е на стихосбирките „На краткую разлуку” (1995 г.) и „Афиян: стихи, проза” (2011 г.). Умира на 1 май 2013 г. в Новосибирск.