Николай Шатров И счастье путь И щастието път е

Красимир Георгиев
„И СЧАСТЬЕ – ПУТЬ...”
Николай Владимирович Шатров (1929-1977 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


И ЩАСТИЕТО ПЪТ Е
 
И щастието път е. И скръбта пролята
в познанието паметен е път.
Ще бъдем още малко на земята
и звездните поля ще ни спасят.

Какви треви са там, цветя се вият...
Щом пита Петър, звездният ключар,
отгде сме, ще му кажем: От Русия...
И първи ще ни пуснат в Божи парк.


Ударения
И ЩАСТИЕТО ПЪТ Е
 
И шта́стието пъ́т е. И скръбта́ проля́та
в позна́нието па́метен е пъ́т.
Ште бъ́дем о́ште ма́лко на земя́та
и зве́здните поля́ ште ни спася́т.

Какви́ треви́ са та́м, цветя́ се ви́ят...
Штом пи́та Пе́тър, зве́здният ключа́р,
отгде́ сме, ште му ка́жем: От Руси́я...
И пъ́рви ште ни пу́снат в Бо́жи па́рк.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Шатров
И СЧАСТЬЕ – ПУТЬ...

И счастье – путь. И горе – лишь дорога,
Которая познаньем дорога.
Побудем на земле ещё немного
И убежим на звёздные луга.

Какие травы там, цветы какие...
А спросит Петр, ключарь небесных врат,
Откуда мы? Ответим: Из России...
И прежде всех нас впустят в Божий Сад.




---------------
Руският поет Николай Шатров (Николай Владимирович Шатров) е роден на 17 януари 1929 г. в Москва. Учи във факултета по руски език и литература на Семипалатинския педагогически институт, в журналистическия факултет на Казахския университет, в журналистическия факултет на Московския държавен университет и в литературния институт „Максим Горки”, но не успява да се дипломира. Известно време работи като пазач в Третяковската галерия. Първото му публикувано стихотворение е през 1946 г. във в. „Прииртышская правда”. През 1954 г. за няколко месеца се включва в дейността на неформалната поетична група на Л. Чертков, през останалото време страни от литературните общности. Написал е над 3000 стихотворения, но поезията му се разпространява самиздатски, през живота си успява да отпечата само 3 стихотворения. Обвиняват го, че в поезията му няма социален оптимизъм и че е „упадъчна”. Умира на 30 март 1977 г. в Москва. Посмъртно първата му стихосбирка „Стихи” излиза през 1995 г. в Ню Йорк. Първите му публикации в Русия са от 1999 г. в сп. „Знамя”.