„ПОДРАЖАНИЕ БУАЛО”
Елена Андреевна Шварц (1948-2010 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОДРАЖАНИЕ НА БУАЛО
На Е. Л. Линецка
Харесвам стихове, които на трамвай приличат:
звънтейки и дрънчейки, те летят, увличат
в стъклата с отразена светлина
дворци, дворове, бледата луна,
на сляпо бдене нощните искрици,
на груби рими къси цепеници.
Поетът с име за похвали е петимен.
Поетът градинар си е или градина.
В раздрания му ритъм, гдето Дионис налива знак,
подскача и го хапе сякаш гладен котарак.
В основата са простота и ярост бистра
като у този, който е кръвта измислил.
Езика роден разигравай днес,
щом свой си, той е като верен пес.
Но, друже млад, предупреждавам лично,
че често музата на вълк прилича
и ако с дева страшна си приятел,
върни на вчерашната супа самотата.
Поетът е с око – ще разбереш, –
с ревящо божество е свързан тоз лемеж.
На нишка кървава окото е отдрано,
за миг световна слава сбрало е и рана.
* Никола Буало (1636-1711 г.) – френски поет, теоретик на класицизма.
Ударения
ПОДРАЖАНИЕ НА БУАЛО
Харе́свам сти́хове, кои́то на трамва́й прили́чат:
звънте́йки и дрънче́йки, те летя́т, увли́чат
в стъкла́та с отразе́на светлина́
дворци́, дворо́ве, бле́дата луна́,
на сля́по бде́не но́штните искри́ци,
на гру́би ри́ми къ́си цепени́ци.
Пое́тът с и́ме за похва́ли е пети́мен.
Пое́тът градина́р си е или́ гради́на.
В раздра́ния му ри́тъм, где́то Диони́с нали́ва зна́к,
подска́ча и го ха́пе ся́каш гла́ден котара́к.
В осно́вата са простота́ и я́рост би́стра
като́ у то́зи, ко́йто е кръвта́ изми́слил.
Ези́ка ро́ден разигра́вай дне́с,
штом сво́й си, то́й е като ве́рен пе́с.
Но, дру́же мла́д, предупрежда́вам ли́чно,
че че́сто му́зата на въ́лк прили́ча
и ако с де́ва стра́шна си прия́тел,
върни́ на вче́рашната су́па самота́та.
Пое́тът е с око́ – ште разбере́ш, –
с ревя́што божество́ е свъ́рзан то́з леме́ж.
На ни́шка къ́рвава око́то е отдра́но,
за ми́г свето́вна сла́ва сбра́ло е и ра́на.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Елена Шварц
ПОДРАЖАНИЕ БУАЛО
Э. Л. Линецкой
Мне нравятся стихи, что на трамвай похожи:
звеня и дребезжа, они летят, и все же,
хоть косо, в стеклах их отражены
дворы, дворцы и слабый свет луны,
свет слепоты – ночного отблеск бденья,
и грубых рифм короткие поленья.
Поэт собой любим, до похвалы он жаден.
Поэт всегда себе садовник есть и садик.
В его разодранном размере, где Дионис живет,
как будто прыгал и кусался несытый кот.
Неистовство и простота всего в основе,
как у того, кто измышлял составы крови.
Родной язык как старый верный пес, –
когда ты свой, то дергай хоть за хвост.
Но, юный друг, своим считаю долгом
предупредить, что Муза схожа с волком,
и если ты спознался с девой страшной,
то одиночества испробуй суп вчерашний.
Поэт есть глаз, – узнаешь ты потом, –
мгновенье связанный с ревущим Божеством.
Глаз выдранный – на ниточке кровавой,
на миг вместивший мира боль и славу.
1970 г.
---------------
Руската поетеса и писателка Елена Шварц (Елена Андреевна Шварц) е родена на 17 май 1948 г. в Ленинград. Пише поезия от детските си години. Учи във филологическия факултет на Ленинградския държавен университет, завършва театралния факултет на Ленинградския институт за театър, музика и кино (1971 г.). Официално не работи никъде, прехранва се с преводи на пиеси за ленинградските театри. Една от водещите фигури е на ленинградската неофициална литература през 70-те и 80-те години. Литературно направление метафизична лирика. До перестройката публикува поезия само в самиздатски издания и в списания на руската емиграция като „Вестник РХД”, „22”, „Эхо”, „Стрелец”, „Ковчег”, „Мулета”, „Гнозис”, „Глагол”, „Третья волна”, „Грани”. От края на 80-те години публикува в родни издания като „Родник”, „Вестник новой литературы”, „Радуга”, „Аврора”, „Звезда”, „Новое литературное обозрение”, „Критическая масса”, „Нева”, „Знамя”, „Новый мир” и др. Автор е на стихосбирките „Танцующий Давид” (1985 г.), „Стихи” (1987 г.), „Труды и дни Лавинии, монахини из ордена Обрезания Сердца” (1987 г.), „Стороны света” (1989 г.), „Стихи” (1990 г.), „Лоция ночи. Книга поэм” (1993 г.), „Песня птицы на дне морском” (1995 г.), „Mundus Imaginalis: Книга ответвлений” (1996 г.), „Западно-восточный ветер: Новые стихотворения” (1997 г.), „Соло на раскалённой трубе” (1998 г.), „Стихотворения и поэмы” (1999 г.), „Дикопись последнего времени” (2001 г.), „Сочинения Елены Шварц” (т.1 и т.2, 2002 г.), „Трость скорописца” (2004 г.), „Вино седьмого года” (2007 г.), „Сочинения Елены Шварц” (т.3 и т.4, 2008 г.), „Перелетная птица” (2011 г.) и на книгите с проза „Определение в дурную погоду” (1997 г.), „Видимая сторона жизни” (2003 г.) и „Габриэле Д’Аннунцио. Крылатый циклоп” (2010 г.). Умира на 11 март 2010 г. в Санкт Петербург.