пер. с болгарского
***
Не смогла я быть
твоею весною:
другой обломал цветущую завязь.
Твоё лето
разминулось со мною:
в речке жаркой и белой
другие купались.
Пусть же осенью буду твоею!
Пусть возьмёшь меня зрелою и золотою,
источится по капле в тебя моя сладость
и в крови заиграет вино молодое.
Постелюсь тебе листопадом,
шелестящим и палево-жёлтым.
Намилованная, буду рядом
лежать укрощённой, гордой...
Не засверкают весенние молнии,
не опалят нас июльские страсти:
нежностью тихой тебя я наполню,
яблочным духом и чем-то неясным.
Как в паутинные лёгкие сети
оплету тебя целого..
И однажды, проснувшись заметишь:
выпал снег. И мы с тобой стали белые.
Фото: Владимир Станев
текст оригинала:
Станка Пенчева
***
Не можах дa бъда
твоята пролет:
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда
твоето лято:
друг се къпа
в реките горещи и бели.
Нека бъда твоята есен!
Ще тежа във ръцете ти, златна и зряла,
ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане
вино есенно, младо.
Дрехата си ще ти постилам
като жълта, затоплена шума
и укротена, и намилвана,
до теб ще лежа безшумно.
Няма да има пролетни мълнии,
юлски горещници няма да има:
със кротка нежност ще те изпълня,
с ябълков дъх и със нещо без име.
Сякаш с леки есенни паяжини
ще те оплета целия…
И една сутрин ще видиш смаян:
сняг е паднал.И ние сме побелели.
-----------------------------------------
НЕКА БЪДА ТВОЯТА ЕСЕН,Ваня Костова;
музика: Тончо Русев, текст: Станка Пенчева
http://www.youtube.com/watch?v=WkzOJwy0NCE