„В ЗАЩИТУ ФЛЕЙТЫ”
Эдуард Моисеевич Шнейдерман (1936-2012 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ЗАЩИТА НА ФЛЕЙТАТА
Джаз,
не развращавай Флейтата!
Тя е тъничка, мъничка,
с тъжни очи,
гласът й сребрист е и чист и студен
като ручейче –
момиче е тя,
момиче от симфоничния оркестър.
Защо я
отделихте от нейните?
Не развращавай флейтата, джаз,
не трябва.
Не ви ли стигат своите жени –
гласовитата Банджо, веселата Банджо, танцуващата Банджо...
А пък Китарата какви бедра
разкошни има!
Какви бедра има Китарата!
А Саксофоншата!
Това е въплъщение на страстта,
самата страст!
Звънкогласата блестяща Тръба
може да бъде отлична любовница...
Не ви ли стигат своите жени, джаз?
Малко ли са ви?
Какво правите, джаз, оставете,
оставете Флейтата –
вие, братя Саксофони,
присмехулници и оплаквачи, добряци по душа,
вие, братя Барабани,
докачливи, с големи юмруци, но славни момчета,
ти, заплес Фагот,
разказвач на анекдоти,
и ти, брюнет Кларнет
с уста до ушите, обичащ да си побъбриш и да се поозъбиш,
и ти, угоен Контрабас,
флегматичен чревоугодник,
и ти, отракан Роял,
с всички приятел, душата на компанията... –
джаз,
оставете на мира мъничката Флейта!
Оставете момичето!
Ударения
В ЗАЩИТА НА ФЛЕЙТАТА
Джа́з,
не разврашта́вай Фле́йтата!
Тя е тъ́ничка, мъ́ничка,
с тъ́жни очи́,
гласъ́т й сребри́ст е и чи́ст и студе́н
като ру́чейче –
моми́че е тя́,
моми́че от симфони́чния орке́стър.
Защо́ я
отдели́хте от не́йните?
Не разврашта́вай фле́йтата, джа́з,
не тря́бва.
Не ви ли сти́гат сво́ите жени́ –
гласови́тата Ба́нджо, ве́селата Ба́нджо, танцу́ваштата Ба́нджо...
А пък Кита́рата какви́ бедра́
разко́шни и́ма!
Какви́ бедра́ и́ма Кита́рата!
А Саксофо́ншата!
Това́ е въплъште́ние на страстта́,
сама́та стра́ст!
Звънкогла́сата блестя́шта Тръба́
мо́же да бъ́де отли́чна любо́вница...
Не ви ли сти́гат сво́ите жени́, джа́з?
Ма́лко ли са ви?
Какво́ пра́вите, джа́з, оставе́те,
оставе́те Фле́йтата –
ви́е, бра́тя Саксофо́ни,
присмеху́лници и оплаква́чи, добря́ци по душа́,
ви́е, бра́тя Бараба́ни,
докачли́ви, с голе́ми юмру́ци, но сла́вни момче́та,
ти́, за́плес Фаго́т,
разказва́ч на анекдо́ти,
и ти́, брюне́т Кларне́т
с уста́ до уши́те, оби́чашт да си побъ́бриш и да се поозъ́биш,
и ти́, угое́н Контраба́с,
флегмати́чен чревоуго́дник,
и ти́, отра́кан Роя́л,
с вси́чки прия́тел, душа́та на компа́нията... –
джа́з,
оставе́те на ми́ра мъ́ничката Фле́йта!
Оставе́те моми́чето!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Эдуард Шнейдерман
В ЗАЩИТУ ФЛЕЙТЫ
Джаз,
не надо Флейту развращать!
Она тонкая, маленькая,
грустные глаза,
голос серебряный, чистый, холодный
как ручеек, –
девочка она,
девочка из симфонического оркестра.
Зачем
отбили ее от своих?
Не надо Флейту развращать, джаз,
не надо.
Мало вам своих женщин? –
голосистой Банджо, веселой Банджо, танцующей Банджо...
А у Гитары какие бедра
роскошные!
Какие бедра у Гитары!
А Саксофонши!
Это воплощение страсти,
сама страсть!..
Звонкоголосая блестящая Труба
способна быть любовницей отменной...
Мало вам своих женщин, джаз?
Мало?
Что же вы делаете, джаз, оставьте,
оставьте Флейту –
вы, братья Саксы,
хохотуны и плакальщики, добряки в душе;
вы, братья Барабаны,
драчливые, большие кулаки, но славные ребята;
ты, губошлеп Фагот,
рассказчик анекдотов;
и ты, брюнет, Кларнет,
рот до ушей, любитель поболтать, позубоскалить;
ты, тучный Контрабас,
большой чревоугодник и флегматик;
ты, разбитной Рояль,
со всеми в дружбе, душа компании, –
джаз,
оставьте маленькую Флейту!
оставьте девочку!
1960 г.
---------------
Руският поет и литературовед Едуард Шнейдерман (Эдуард Моисеевич Шнейдерман) е роден на 20 март 1936 г. в Ленинград. Завършва филологическия факултет на Ленинградския държавен университет (1965 г.). Работи като фрезовчик, литературен секретар, редактор, библиотекар и архивар. От края на 50-те години участва активно в неофициалния литературен живот на Ленинград, издава самиздатските списания „Зов” (1957 г.) и „Оптима” (1960-1962 г.). Съставител е на поетичните сборници „Стихотворная сатира первой русской революции 1905-1907” (1969 г.), „Лепта” (1975 г.), „Острова” (1982, 1996 г.), „Поэты-имажинисты” (1997 г.) и др. Печата поезия и литературна критика в самиздатски и чуждестранни издания като „Через”, „Время и мы”, „Мулета”, „У Голубой лагуны”, „Часы”, „Обводный канал”, „Красный щедринец” и в официални издания като „Дни поэзии”, „Молодой Ленинград”, „Новая газета”, „Книжное обозрение”, „Звезда” и др. Публикува 110 статии по история на руската литература и руското изобразително изкуство. Съорганизатор е на творческото обединение „Лестница” (1975 г.), член е на литературните обединения „Нарвская застава” (1960-1965 г.), „Клуб 81” (1981 г.) и на Международната федерация на руските писатели (2005 г.). Автор е на стихосбирките „Свалка” (1994 г.), „Годы Свиньи” (1999 г.), „Большая книга Дворника” (2001 г.), „Российские купипродамы за 280 лет” (2004 г.), „Стихоопыты” (2009 г.) и „Осязание” (2009 г.). Живее в Санкт Петербург. Умира на 16 октомври 2012 г. в Тел Авив.