„УМНЕЕ МЫ УЖЕ НЕ БУДЕМ...”
Владимир Владимирович Аристов (р. 1950 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПО-УМНИ НИЙ НЕ ЩЕ ДА БЪДЕМ
По-умни ний не ще да бъдем
и по-добри не ще да станем.
Фенерът на лицето нощно,
завяхнал в парка, спусна се след влака.
Аз помня тоз китайски парк.
Бордюри каменни, ленивост хорска
и облаци от криви блокове над домовете.
Цимент ридаещ и бензин безсилен.
Под вишните и ябълките зимни в парка днес
израства само тел стоманена.
Ударения
ПО-УМНИ НИЙ НЕ ЩЕ ДА БЪДЕМ
По-у́мни ни́й не ште́ да бъ́дем
и по-добри́ не ште́ да ста́нем.
Фене́рът на лице́то но́штно,
завя́хнал в па́рка, спу́сна се след вла́ка.
Аз по́мня то́з кита́йски па́рк.
Бордю́ри ка́менни, лени́вост хо́рска
и о́блаци от кри́ви бло́кове над домове́те.
Циме́нт рида́ешт и бензи́н безси́лен.
Под ви́шните и я́бълките зи́мни в па́рка дне́с
изра́ства са́мо те́л стома́нена.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Аристов
УМНЕЕ МЫ УЖЕ НЕ БУДЕМ...
Умнее мы уже не будем,
И лучше мы уже не станем.
Фонарный свет лица ночного
Отцвел и в сад сошел за поездом вослед.
Я помню тот китайский парк.
Бордюры из камней, людская лень,
Из кособлоков облака над хижинами века.
Цемент плакучий и бензин бессильный.
Под вишнями и яблонями зимними в саду
Лишь проволока растет стальная.
1978 г.
Руският поет, писател и есеист Владимир Аристов (Владимир Владимирович Аристов) е роден на 6 юли 1950 г. в Москва. Завършва Московския физико-технически институт (1974 г.). Първото му публикувано стихотворения е от 1987 г. в сп. „Юность”. Публикува поезия, литературоведчески статии и есета в издания като „Родник”, „Арион”, „Вавилон”, „Уральская новь”, „Авторник”, „Крещатик” и др. Работи в Изчислителния център при Руската академия на науките (от 1977 г.), завежда сектор кинетична теория на газовете към научноизследователски институт при Руската академия на науките, професор е в катедра висша математика във факултета по кибернетика при Московския държавен технически университет. Доктор на математическите науки (1995 г.). Автор е на стихосбирките „Отдаляясь от этой зимы” (1992 г.), „Реализации” (1998 г.), „Иная река” (2002 г.), „Реставрация скатерти” (2004 г.), „Месторождение” (2008 г.), „Избранные стихи и поэмы” (2008 г.), „Имена и лица в метро” (2011 г.), „По нашему миру с тетрадью” (2015 г.) и на романа „Предсказания очевидца” (2004 г.). Живее в Москва.