„ГОРОД”
Пётр Петрович Антонюк (1938-1963 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГРАДЪТ
Върху перилата на стълбите
потни следи руят
хора, които не правят хляб.
А градът нека гине,
когато угасне градският огън,
когато да го люлеят жените
свършат гърдите,
влез, погледни и кажи –
защо бяха хората.
Ударения
ГРАДЪТ
Върху перила́та на стъ́лбите
по́тни следи́ руя́т
хо́ра, кои́то не пра́вят хля́б.
А градъ́т не́ка ги́не,
кога́то уга́сне гра́дският о́гън,
кога́то да го люле́ят жени́те
свъ́ршат гърди́те,
вле́з, погледни́ и кажи́ –
зашто́ бя́ха хо́рата.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Пётр Антонюк
ГОРОД
На перилах лестниц
Оставляют потный след
Люди, которые не делают хлеб.
А городу гнить,
Когда погаснут города огни,
Когда им женщины шатать
Не будут груди –
Войди и оглянись – скажи –
Зачем здесь были люди.
1960 г.
---------------
Руският поет Пьотр Антонюк (Пётр Петрович Антонюк) е роден през 1938 г. в с. Махаренци, Виницка област в Украйна. Завършва техникум, живее в гр. Казан, работи като електротехник. През 1957 г. е осъден за антисъветска агитация и прекарва три години в мордовския лагер Дубравлаг. Творческият му архив е изгубен, съхранени са само няколко стихотворения от ръкописния сборник „Пятиречие”, публикувани по-късно в сп. „Континент”. След освобождаването му работи на Север. Умира при неизяснени обстоятелства през 1963 г. През 1994 г. е реабилитиран.