Камень...

Михаил Медведев 6
Атанас Далчев (1904-1978)
перевод с болгарского...

Стареют люди и деревья
и сыплют дни как лист с дождем,
и только камень как поверье
стоит на месте на одном!

Без вен и чувств, без болей нервы,
злосчастной плоти нашей нет.
И совесть  земляные черви
назло не будут грызть в ответ.

Ты не испытывал всей жажды,
нет для земли страшней беды,
ты не родишь в грехе однажды -
безродным сам родился ты.

Ты свят. И в этом все сокрыто,
что может быть в огне веков
из мрамора или гранита
ваял народ своих богов?

Искрою камень вспыхнет алой
узнаем правду и поймем,
всё мертво то, что вечным стало,
а жизнь живет в грехе своем.

***
КАМЪК  - Атанас Далчев,
оригинал текста.

Остаряват хора и дървета;
падат дни, нощи, листа и дъжд;
неизменен в есента и летото,
камък, ти стоиш все същ!

Нямаш нито жили, нито нерви,
нямаш нашата злочеста плът.
Съвестта и хилядите червеи
никога не те гризат.

Ти не си изпитвал още жаждата
от която почват вси беди:
не грешиш ти никога: не раждаш,
пък и сам си нероден.

Ти си свят. Не затова ли некога
в огнените стари векове
от гранит и мрамор е човекът
ваял свойте богове?

Алена искра, от теб изтръгната,
камък, истината в теб прозрях:
вечно и свето е само мъртвото,
живото живее в грях.

1927