СЛЕЗы
Слезы... опять эти горькие слезы,
Безотрадная грусть и печаль;
Снова мрак... и разбитые грезы
Унеслись в бесконечную даль.
Что же дальше? Опять эти муки?
Нет, довольно... Пора отдохнуть
И забыть эти грустные звуки,
Уж и так истомилася грудь.
Кто поет там под сенью березы?
Звуки будто знакомые мне -
Это слезы опять... Это слезы
И тоска по родной стороне.
Но ведь я же на родине милой,
А в слезах истомил свою грудь.
Эх... лишь, видно, в холодной могиле
Я забыться могу и заснуть.
Превод на Български: Юлияна Великова
СЪЛЗИ
Сълзи... пак тези горещи сълзи,
безотрадна тъга и печал.
Отново е мрак...и разбити мечти,
безкрайно далеч отлетели.
После какво? Пак тази тъга?
Е стига... за отдих е време.
Нека забравя тез звуци сега,
непосилно за мен е туй бреме.
Кой там пее под покрива брезов?
тези звуци познати са сякаш –
тези сълзи пак... Тези сълзи
и тъга по родната стряха...
Но нали аз, за родината милата,
гърдите си в сълзи удавих.
Ех, май само в гроба, студения,
мога да заспя и забравя.
СълзИ… пАк тЕзи горЕщи сълзИ
безотрАдна тъГа и печАл.
ОтнОво е мрАк… и разбИти мечтИ
безкрАйно далЕч отлетЕли.
ПОсле каквО? ПАк тАзи тъгА?
Е стИга…за Отдих е врЕме.
НЕка забрАвя тез звУци сегА,
непосИлно за мЕн е туй бРеме.
Кой пЕе тАм под пОкрива брЕзов?
ТЕзи звУци познАти са сЯкаш –
тЕзи сълзИ пак….ТЕзи сълзИ
и тъгА по рОдната стрЯха….
Но налИ аз за родИната мИлата,
гърДите си в сЪлзи удАвих.
Ех, май сАмо в грОба студЕния
бИх аз заспАл и забрАвил.