„ПОХОДНАЯ ПЕСНЯ”
Ольга Александровна Седакова (р. 1949 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОХОДНА ПЕСЕН
Във Франция тез гренадири от руския плен влачат крак.
Прах походни дрехи събират, и Франция също е в прах.
И странно се всичко превърта! Животът превръща се в дреб,
сняг прашен в смоленските пътища, пясък в арабската степ.
Далече-далече се вижда, най-вече небесен покой.
Ти, Боже, какво ли предвиждаш и чакаш от раба си Свой?
Над всичко, което желахме, разхожда се бич и плющи.
В умора очи разпиляхме. Но заповед „Гледай!” кънти.
Добре. И какво ли не плува над мирната груба земя?
В какви висоти не танцува комета съдбовна сама?
Вдигни се, другарю убоги! Войникът пълзене не знай.
Да пием за вярност до гроба: след гроба е вярност докрай.
Ударения
ПОХОДНА ПЕСЕН
Във Фра́нция те́з гренади́ри от ру́ския пле́н вла́чат кра́к.
Прах по́ходни дре́хи съби́рат, и Фра́нция съ́што е в пра́х.
И стра́нно се вси́чко превъ́рта! Живо́тът превръ́шта се в дре́б,
сняг пра́шен в смоле́нските пъ́тишта, пя́сък в ара́бската сте́п.
Дале́че-дале́че се ви́жда, най-ве́че небе́сен поко́й.
Ти, Бо́же, какво́ ли предви́ждаш и ча́каш от ра́ба си Сво́й?
Над вси́чко, кое́то жела́хме, разхо́жда се би́ч и плюшти́.
В умо́ра очи́ разпиля́хме. Но за́повед „Гле́дай!” кънти́.
Добре́. И какво́ ли не плу́ва над ми́рната гру́ба земя́?
В какви́ висоти́ не танцу́ва коме́та съдбо́вна сама́?
Вдигни́ се, друга́рю убо́ги! Войни́кът пълзе́не не зна́й.
Да пи́ем за вя́рност до гро́ба: след гро́ба е вя́рност докра́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ольга Седакова
ПОХОДНАЯ ПЕСНЯ
Вo Францию два гренаде;ра из русского плена брели.
В пыли их походное платье, и Франция тоже в пыли.
Не правда ли, странное дело? Вдруг жизнь оседает, как прах,
Как снег на смоленских дорогах, как песок в аравийских степях.
И видно далёко, далёко, и небо виднее всего.
– Чего же Ты, Господи, хочешь, чего ждёшь от раба Твоего?
Над всем, чего мы захотели, гуляет какая-то плеть.
Глаза бы мои не глядели. Да велено, видно, глядеть.
И ладно. Чего не бывает над смирной и грубой землей?
В какой высоте не играет кометы огонь роковой?
Вставай же, товарищ убогий! Солдатам валяться не след.
Мы выпьем за верность до гроба: за гробом неверности нет.
1981 г.
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Олга Седакова (Ольга Александровна Седакова) е родена на 26 декември 1949 г. в Москва. Завършва филологическия факултет на Московския държавен университет (1973 г.), аспирант в Института по славяноведение и балканистика към Академията на науките на СССР (1983 г.), кандидат на филологическите науки (1983 г.), почетен доктор по богословие в Европейския хуманитарен университет (2003 г.). От 1991 г. преподава в катедрата по история на световната култура към философския факултет на Московския държавен университет, старши научен сътрудник е към Института по световна култура при Московския университет. До 1989 г. не публикува стихове в официалния литературен печат, стиховете й се разпространяват в машинописни копия и се печатат в емигрантски издания; първата й поетична книга излиза в Париж през 1986 г. След перестройката публикува поезия, проза, преводна поезия и публицистика в издания като „НЛО”, „Дружба народов”, „Знамя”, „Вопросы литературы”, „Континент”, „Критическая масса”, „Иностранная литература” и др. От 1996 г. е член на попечителския съвет при Свято-Филаретовия православнохристиянски институт. Академик е в „Sapientia et Scientia” в Рим (2013 г.) и в Амвросианската академия в Милано (2014 г.). Превежда на руски, френски, английски, италиански, немски, иврит, датски и шведски език. Автор е на над 55 книги с поезия, проза, литература за деца, поетични преводи и философски есета, сред които стихосбирките „Ворота, Окна, Арки” (1986 г.), „Китайское путешествие, Стелы и надписи” (1990 г.), „Шелк времени” (1994 г.), „Стихи” (1994 г.), „The Wild Rose” (1997 г.), „Старые песни” (1997 г.), „Путешествие волхвов” (2001 г.), „Стихи. Проза” (в 2 тома, 2001 г.), „Китайское путешествие” (2002 г.), „Poems and Elegies” (2003 г.), „Kinesisk Rejse og andre digte” (2004 г.), „Le Voyage en Chine et les autres poems” (2004 г.), „L’ange de Reims & autres poemes” (2005 г.), „Lekures rrejdh shikimi” (2006 г.), „Две книги” (2008 г.), „Solo in fuoco si semina il fuoco” (2008 г.), „Всё, и сразу” (2009 г.), „Стихи. Переводы” (в 4 тома, 2010 г.), „Portar” (2012 г.), „Elogio della poesia” (2013 г.) и др. Живее в Москва.