Сергей Есенин
***Мне грустно на тебя смотреть
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Към теб поглеждам със тъга,
с голяма болка, с много жалост!
Знам, само сокът от върба
за нас в септември ни остана.
Че твоят трепет, топлина
от чужди устни се разсея.
Дъждецът ръси светлина,
в душата ми, едва спасена.
Какво от туй! Не се боя.
От друга радост аз опих се.
Жълтее всичко, побеля
и не остана вече нищо.
Аз себе си не съхраних
за тих живот и за усмивка.
По криви пътища извих
и грешки трупах до насита.
За смях живот, за смях разпад.
Било е тъй, и днес, и после.
И сякаш гробищният парк
осеян е с брезови кости.
Така и ний ще прецъфтим
и ще утихнем – гости в парка...
Цветя щом няма в зимни дни
и да тъжим за тях не трябва.
1923
Превод: 31.12.2015 г.
-------------------------------------
Към тЕб поглЕждам със тъгА,
с голЯма бОлка, с мнОго жАлост!
Знам, сАмо сОкът от върбА
за нАс в септЕмври ни остАна.
Че твОят трЕпет, топлинА
от чУжди Устни се разсЕя.
ДъждЕцът рЪси светлинА
в душАта ми, едвА спасЕна.
КаквО от тУй! Не сЕ боЯ.
От дрУга рАдост Аз опИх се.
ЖълтЕе всИчко, побелЯ
и не остАна вЕче нИщо.
Аз сЕбе си не съхранИх
за тИх живОт и за усмИвка.
По крИви пЪтища извИх
и грЕшки трУпах до насИта.
За смЯх живОт, за смЯх разпАд.
БилО е тЪй, и днЕс, и пОсле.
И сЯкаш грОбищният пАрк
осЕян е с брезОви кОсти.
ТакА и нИй ще прецъфтИм
и ще утИхнем – гОсти в пАрка...
ЦветЯ щом нЯма в зИмни днИ
и да тъжИм за тЯх не трЯбва.
------------------------------------
***
Мне грустно на тебя смотреть,
Какая боль, какая жалость!
Знать, только ивовая медь
Нам в сентябре с тобой осталась.
Чужие губы разнесли
Твое тепло и трепет тела.
Как будто дождик моросит
С души, немного омертвелой.
Ну что ж! Я не боюсь его.
Иная радость мне открылась.
Ведь не осталось ничего,
Как только желтый тлен и сырость.
Ведь и себя я не сберег
Для тихой жизни, для улыбок.
Так мало пройдено дорог,
Так много сделано ошибок.
Смешная жизнь, смешной разлад.
Так было и так будет после.
Как кладбище, усеян сад
В берез изглоданные кости.
Вот так же отцветем и мы
И отшумим, как гости сада...
Коль нет цветов среди зимы,
Так и грустить о них не надо.
1923
Художник: Pieter Wagemans