„ДОРОГА”
Аркадий Дмитриевич Пахомов (1944-2011 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЪТЯТ
Отдалечи се пътят, угнетен
в трева изсъхнала, в чакъл проскърцващ
и в корени, разринати съвсем
от груби колела с релеф изтъркан.
Замина пътят – на далечен път,
от неизвестен порив запокитен,
едва огънал твърдата си гръд,
на хълбок легнал до самия сипей.
А после нишка стройна в хоризонта влял
и гладко продължил, и полегато,
и над реката смело прелетял,
превърнал тяло в мостче гърбовато.
След туй веднага, в следващия миг
покой горите в устрема му вляха
и под разгънатата горска стряха
забравя свойте скитнически дни.
Затвори се, осмислящ всеки свой
завой преодолян, простор обходен –
един от жизнените пътища безброй,
които днес наникъде не водят.
Ударения
ПЪТЯТ
Отдалечи́ се пъ́тят, угнете́н
в трева́ изсъ́хнала, в чакъ́л проскъ́рцвашт
и в ко́рени, разри́нати съвсе́м
от гру́би колела́ с реле́ф изтъ́ркан.
Зами́на пъ́тят – на дале́чен пъ́т,
от неизве́стен по́рив запоки́тен,
едва́ огъ́нал твъ́рдата си гръ́д,
на хъ́лбок ле́гнал до сами́я си́пей.
А по́сле ни́шка стро́йна в хоризо́нта вля́л
и гла́дко продължи́л, и полега́то,
и над река́та сме́ло прелетя́л,
превъ́рнал тя́ло в мо́стче гърбова́то.
След ту́й ведна́га, в сле́дваштия ми́г
поко́й гори́те в у́стрема му вля́ха
и под разгъ́натата го́рска стря́ха
забра́вя сво́йте ски́тнически дни́.
Затво́ри се, осми́сляшт все́ки сво́й
заво́й преодоля́н, просто́р обхо́ден –
еди́н от жи́знените пъ́тишта безбро́й,
кои́то дне́с нани́къде не во́дят.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Аркадий Пахомов
ДОРОГА
Ушла в себя дорога, залегла
в пучки травы сухой, в шипучий гравий
и в корни, разоренные дотла
колесами в изношенной оправе.
Ушла в себя дорога – в дальний путь,
ведомая неведомым порывом,
успевшая чуть выгнуться, свернуть
и набок лечь у самого обрыва.
А после выпрямиться, вытянуться в нить
и продолжаться гладко и покато,
не упуская вдруг над речкой взмыть
и обернуться мостиком горбатым.
Затем, чтоб тут же, в следующий миг,
расположиться на опушке леса
и под его развернутым навесом
забыться и не помнить дней своих.
Ушла в себя, осмыслив каждый сдвиг
и поворот найдя и пересилив, –
одна из множества живучих и кривых,
которые куда не выводили.
---------------
Руският поет Аркадий Пахомов (Аркадий Дмитриевич Пахомов) е роден на 17 август 1944 г. в Москва. Учи във филологическия факултет на Московския държавен университет. През 60-те години е съосновател на неформалната поетична група СМОГ (Самое Молодое Общество Гениев). Има само няколко изяви в съветския литературен печат, печата в самиздатски издания. След перестройката публикува поезия в списания, вестници и алманаси като „Знамя”, „Континент”, „День и ночь”, „Новое литературное обозрение”, „НЛО”, „Огонек”, „Советский цирк”, „МОЛ”, „Поэзия”, „Вектор творчества – в поисках времени” и др. Работи в геологични експедиции, като инструктор по обществената пропаганда на книги, литературен сътрудник на заводска многотиражка и главен редактор на литературен отдел към Централната руска телевизия. Член е на Съюза на литераторите на Руската федерация (1989 г.). Негови стихове влизат в антологиите „Самиздат века”, „ Другое искусство ” и „Русские стихи 1950-2000 годов”. Автор е на стихосбирката „В такие времена” (1989 г.). Умира на 29 май 2011 г. в Москва.