Красимир Георгиев. Отрывок 2 из поэмы
"Последний Болгарин"
http://www.stihi.ru/2011/06/03/7112 – на странице автора
Автор: Красимир Георгиев
Перевела с болгарского Инесса Соколова,
работа одобрена автором.
Отрывок 2 поэмы „Последний Болгарин”
В Болгарии густы леса в горах, но реки грязные и рушатся дома,
где рай, где ад – не просто разгадать, от чтения истрёпано евангелие,
Конечный путь ведёт нас всех туда, с надеждою, что жизнь не может быть одна,
а человек двояк – грешит сполна, покаявшись, возможно станет ангелом.
В одной стране по-разному живём, есть масса серая, правители слепые.
Одни – как падаль для питанья воронья, как прошлый век они, и есть другие.
Широкий путь ведет к двум городам, маршрут зависим наш, но всё ж не с ними.
Дорога к единению миров, но может по ту сторону отныне.
Оригинал
ОТКЪС 2 ОТ ПОЕМАТА „ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРИН”
България – тази гъста гора, тази мътна река, тази стара къща,
порутена барикада, разделяща рая и ада, проядено от времето евангелие,
цял живот вървим към теб, но всъщност цял живот от теб се връщаме,
от едната страна сме ние, грешниците, от другата страна са ангелите,
от едната страна сме ние, сивите граждани, от другата е върхушката.
Ние сме мършата, те са лешоядите, ние сме миналото, те са бъдното.
Големият път води поне до две селища, а нашият път тръгва от тях и до тях свършва,
нашият път свързва два свята – този и отвъдни
Фото: Цыганский р-н в Болгарии