Наша старенькая Фира Мойсеевна, Ольга Мальцева

Генка Богданова
Автор: Ольга Мальцева - Арзиани

Кружева воротничка, пенсне и запонки,
Юбка в пол, браслет старинный на запястье.
В старой кухне аппетитнейшие запахи...
Что за блюда по-еврейски, что за счастье!

Коммуналка, центр Москвы, семидесятые.
Секретарь отца справляет день рождения,
Седоватая, немножечко усатая
Наша старенькая Фира Моисеевна.

Отчего же нет гостей? Она старается!
Стол накрыт, как будто к празднику Победы!
За окном гроза, как видно, собирается.
Почему же гости всё-таки не едут?

Два племянника замучены в Освенциме,
А сестра была расстреляна в Варшаве.
Как спокойно говорит об этом женщина.
Мы же с мамочкой тогда навзрыд рыдали!

Муж Борис освобождён был в сорок пятом
Из Дахау, где друзья его сгорели.
Он один тогда пришёл с войны проклятой.
Ну садитесь же за стол! Ну,... в самом деле!

Умер вскоре муж. Сказались все лишения.
Тётин след нашёлся в Каунасском Гетто.
За окном в Москве цвели кусты сирени.
Пронеслась гроза. Наступит скоро лето...

Дядю Фиму, его внучку годовалую
Бабий Яр забрал...Как девочка кричала!!!
Смерть и ужас, и жестокость небывалую
Рать фашистская к народам проявляла.

Каждый жить хотел! За что их убивали?
Вспомним старенькую Фиру Моисеевну
В День Победы, в День Заслуженной Печали.
Вспомним тот далёкий майский день рождения!!!

 
НАШАТА СТАРИЦА ФИРА МОЙСЕЕВНА
Поетический перевод с русского: Генка Богданова


Дантелена яка, копчета за ръкавели, пенснето,
Полата  до пода, а  на китката гривна старинна.
И апетитни аромати  в старата кухня, където
тя готви  блюда по еврейски. Ах, ти,  щастие невинно!

Старата  сграда насред Москва. Седемдесетгодишнина.
Секретарката на баща ми празнува своя юбилей.
Побеляла е нашата старица Фира Мойсеевна.
Даже наболият мъх под носа й отдавна вече сивей.

Но защо ги няма гостите? Тя така се стараеше!
Като за  Деня на победата масата е покрита!
Зад прозореца небето като пред буря тъмнееше
„Но защо все още, гостите ми  не пристигат?”- се пита.

Двамата й племенника в Освиенцим запрати войната
А сестра й? Тя бе разстреляна във Варшава жестоко.
Господи, как да говори спокойно за това жената?.
Тогава и ние с мама ридахме, трогнати дълбоко.

Мъжът й Борис освободиха през четиридесет и пета
от Дахау. Там приятелите му бяха изгорени.
Той единствен се завърна жив от войната проклета…
Но, сядайте край масата!  Е, …това е в общи линии!

Скоро почина мъжът й. Лишенията малко ли бяха?.
Следите на свекъра й откриха в Каунанското гето.
Пак зад прозорците в Москва  люлякови храсти цъфтяха
Бурята отмина. Ще настъпи скоро топлото лято.

А чичо Фима с внучката му, дете на годинка едва,
в Бабий Яр зверски заклаха. Как страшно детето пищеше!!!
Смърт и ужаси! Невинни жертви! Жестокост небивала.
фашистката войска  народа ни като танк ломеше.

И за какво ги убиваха?... Всеки иска да живее!
Помним, тежък жребий бе на Фира Мойсеевна отреден!
В Денят  на победата, денят, в който през сълзи се пее,
си спомняме винаги този далечен майски рожден ден