Атанас Далчев
БАТЬКІВЩИНІ
Не мав в думках тебе у світі обирати.
Я тут родивсь – була тоді спекотна днина,
люблю тебе я не затим, що ти багата —
лише за те люблю, що ти моя отчина.
Болгарин я, і тут твоя не важить слава,
твої звитяги і твоя неспинна сила,
а важить те, що диха пам’яті заграва,
а в ній — осліплене вояцтво Самуїла.
Хай хтось від тебе жде на краще сподівання,
гучної шани жде і добрості без краю!
З тобою завжди я ділю гірке страждання,
і найміцніш воно з тобою нас єднає.
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригинал:
Атанас Далчев
КЪМ РОДИНАТА
Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юлски ден във зноя,
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.
И българин съм не заради твойта слава
и твоите подвизи, и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.
Да търси който ще във теб сполука бърза
и почести, и власт със страст една и съща!
Страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.