„КОНЕЦ БУДЕТ ПОТОМ”
Владимир Петрович Кузнецов (1936-2014 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КРАЯТ ЩЕ ДОЙДЕ ПОСЛЕ
Нещо се случи, нещо стана, сполетя ни.
Влязох в полуразрушената църква. Беше много студено. Криех слабите си ръце в ръкавите на сюртука. Беше много студено и беше януари.
Свещеникът отслужваше литургия, вероятно само за себе си, тъй като в църквата нямаше никого. Нещо тъжно и безприютно покриваше стените и прозорците.
– Какво обичате? – каза свещеникът, прекъсвайки литургията.
– Дойдох при светлината – отговорих аз и учтиво се поклоних.
Той ме погледна. Видях, че расото му е овехтяло, а в очите му имаше нещо неясно и ненужно.
– Тук няма светлина – каза свещеникът. – И изобщо няма нищо, заслужаващо внимание... освен това... – и той включи радиото. Предаваха модерна мелодия – пияният органист я подхвана и започна да извлича от органа невъзможни звуци.
– Кога ще настъпи краят?! – в ужас закрещях аз.
– Краят ще дойде после – прошепна свещеникът с жест на отчаяние и надежда.
Владимир Кузнецов
КОНЕЦ БУДЕТ ПОТОМ
Что-то случилось или произошло, или стряслось.
Я зашёл в полуразрушенную церковь. Было очень холодно. Я прятал мои худые руки в рукава сюртука. Было очень холодно и был январь.
Священник служил обедню, вероятно для себя самого, т.к. в церкви больше никого не было. Что-то тоскливое и бесприютное покрывало стены и окна.
– Что вам угодно? – сказал священник, прекращая обедню.
– Я зашёл на свет, – ответил я и учтиво поклонился.
Он посмотрел на меня, и я увидел, что ряса его ветха, а в глазах что-то невыясненное и ненужное.
– Здесь нет света, – сказал священник. – И вообще, ничего нет, заслуживающего внимания... разве что... – и он включил приёмник. Передавали модную мелодию, и пьяный органист подхватил её и начал извлекать из органа немыслимые звуки.
– Когда же будет конец?! – в ужасе закричал я.
– Конец будет потом, – прошептал священник и сделал жест отчаяния и надежды.
1958 г., Мордовия
---------------
Руският поет и публицист Владимир Кузнецов (Владимир Петрович Кузнецов) е роден на 15 май 1936 г. в Москва. От 1954 г. учи във филологическия факултет на Московския държавен университет, където е основател на групата на младите поети „Сенсус”. Като дисидент през 1957 г. е осъден за разпространение на противодържавни листовки и до 1960 г. е затворен в лагера на ГУЛАГ Дубравлаг в Мордовия. Участва в ръкописния самиздатски лагерен алманах „Пятиречие”. След освобождаването му работи като журналист и научен сътрудник. През 1994 г. е реабилитиран. Публикува поезия и мемоари в издания като „Тыняновский сборник”, „30 октября” и „Новое литературное обозрение”. Автор е на книгата със спомени „История одной компании” (1995 г.). Умира на 11 декември 2014 г. в Москва.