Евгений Абросимов Сын Син

Красимир Георгиев
„СЫН”
Евгений Павлович Абросимов (1911-1943 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СИН

Александър, Станислав, Иван –
колко драми, колко слава там!
Вечерта ще е червено-синя,
аз край люлката до теб съм, сине.

Хора, без покой делили хляба,
през живот и смърт били в задруга.
Име друго да му дам ще трябва,
щото и съдбата му е друга.

За живота му не се тревожа:
нека да се закали в пожари.
Машинист ще бъде – влак ще кара, може
и летец – машини чакат го в хангари.

Кораби сред водните селения,
облаци далечни и красиви.
На роса прозрачна и студена
ябълките май са живи.

Ала грижи нови се домогват,
бликат като чест дъждец в очи:
от Берлин връхлита черен облак,
буря от Япония фучи.

А светът окови за да скъса
и беди и мъки да не гледа,
Виктор аз ще нарека сина си,
име гордо – Виктор е Победа.


Ударения
СИН

Алекса́ндър, Станисла́в, Ива́н –
ко́лко дра́ми, ко́лко сла́ва та́м!
Вечерта́ ште е черве́но-си́ня,
аз край лю́лката до те́б съм, си́не.

Хо́ра, без поко́й дели́ли хля́ба,
през живо́т и смъ́рт били́ в задру́га.
И́ме дру́го да му да́м ште тря́бва,
што́то и съдба́та му е дру́га.

За живо́та му не се́ трево́жа:
не́ка да се закали́ в пожа́ри.
Машини́ст ште бъ́де – вла́к ште ка́ра, мо́же
и лете́ц – маши́ни ча́кат го в ханга́ри.

Ко́раби сред во́дните селе́ния,
о́блаци дале́чни и краси́ви.
На роса́ прозра́чна и студе́на
я́бълките ма́й са жи́ви.

Ала гри́жи но́ви се домо́гват,
бли́кат като че́ст дъжде́ц в очи́:
от Берли́н връхли́та че́рен о́блак,
бу́ря от Япо́ния фучи́.

А светъ́т око́ви за да скъ́са
и беди́ и мъ́ки да не гле́да,
Ви́ктор аз ште нарека́ сина́ си,
и́ме го́рдо – Ви́ктор е Побе́да.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Евгений Абросимов
СЫН

Александр, Владимир, Станислав –
Сколько было жизней, сколько слав!
Вечер будет красновато-синим,
Я склоняюсь над колыбелью сына.

Люди те не ведали покоя,
В жизнь и смерть без устали играя.
Имя нужно дать ему другое,
Потому что жизнь его другая.

За судьбу его не беспокоюсь:
Пусть горит она в больших пожарах.
Машинистом будет – предоставят поезд,
Летчиком – машины есть в ангарах.

Корабли плывут в пустыне водной,
Облака над ними кружевные.
На росе, прозрачной и холодной,
Яблони стоят живые.

Лишь одна забота сердце мучит
И как дождик частый бьёт в глаза:
От Берлина наплывают тучи,
Из Японии – идёт гроза.

И за то, чтоб мир оковы скинул,
Чтоб навек ушли печали, беды,
Виктор – я даю названье сыну,
Потому что Виктор – есть Победа.

               1936 г.




---------------
Руският поет Евгени Абросимов (Евгений Павлович Абросимов) е роден на 7 ноември 1911 г. в Москва. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1937 г.). Публикува стихове в издания като „Молодая гвардия”, „Смена”, „Комсомольская правда”, „Крестьянская газета”, „Литературная газета”, „Молодой колхозник” и др. Участва в колективните поетични сборници „Евгений Абросимов, Александр Жислин, Владимир Замятин” (1934 г.) и „Молодая Москва” (1937 г.). Подготвя своята книга „О времени и о себе”, но отива на фронта и не успява да я издаде. Загива на 17 юли 1943 г. при изпълнение на бойна задача.