Юлий Гуголев На краю разоренных могил На края на о

Красимир Георгиев
„НА КРАЮ РАЗОРЕННЫХ МОГИЛ...”
Юлий Феликсович Гуголев (р. 1964 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА КРАЯ НА ОПУСТОШЕНИТЕ ГРОБОВЕ
 
Взор в разринати гробове впил,
ти стоиш, но не са те познали.
Пети шеметен ден Сатурналии
те прикриват в сумрак, Уриил
 
от прииждащи източни ветри,
чийто ласкав кипеж тези дни
пожелала, разголва Деметра
топографските си слабини,

на които се вече явяват
домове край небесния храм –
и в издишвана прах разпълзяват
върху черепи шевове там;

там реве, ослепен от лъчите
на студен безмолитвен светил,
Легион, чийто кръстове впити
са зад теб; виж ги ти, Уриил.

През димящия кожен предел
погледни как нелепо и трудно
тежка пръст с костенуркова мудност
на Арей синовете яде.

Вцепенява телата им кал,
те последно дихание срещат
и с пороя от тъкани течни
устремяват се в твоя Бокал,

там потъват в блатистата доба
светлоносещи сили, дух скрил
сред широко разкрита утроба.
Пий от чашата ти, Уриил!

А защо в отражения тленни
ти не виждаш лика си крилат?
Те блуждаят все по-отчуждени.
Вече празни са, нищо не щат:

ни Европа сред паника черна,
ни двуполова бърза вода,
ни брадатата твоя Венера,
ни кристалната й слепота –

щото вече не ще съумее
да се лее телесният прах.
Полунощ е и вятър се смее –
над разринати гробове смях.
 
               * Сатурналии – празници на древните римляни с пиршества в чест на бог Сатурн.
               * Уриил – един от седемте главни архангели в православната традиция.
               * Деметра – гръцка богиня на земеделието, пазителка на брака.
               * Арей – гръцкото име на римския бог на войната Марс.


Ударения
НА КРАЯ НА ОПУСТОШЕНИТЕ ГРОБОВЕ

Взор в разри́нати гро́бове впи́л,
ти стои́ш, но не са те позна́ли.
Пе́ти ше́метен де́н Сатурна́лии
те прикри́ват в сумра́к, Урии́л
 
от прии́ждашти и́зточни ве́три,
чи́йто ла́скав кипе́ж те́зи дни́
пожела́ла, разго́лва Деме́тра
топогра́фските си слабини́,

на кои́то се ве́че явя́ват
домове́ край небе́сния хра́м –
и в изди́швана пра́х разпълзя́ват
върху че́репи ше́вове та́м;

там реве́, ослепе́н от лъчи́те
на студе́н безмоли́твен свети́л,
Легио́н, чи́йто кръ́стове впи́ти
са зад теб́; виж ги ти́, Урии́л.

През димя́щия ко́жен преде́л
погледни́ как неле́по и тру́дно
те́жка пръ́ст с костену́ркова му́дност
на Аре́й синове́те яде́.

Вцепеня́ва тела́та им ка́л,
те после́дно диха́ние сре́штат
и с поро́я от тъ́кани те́чни
устремя́ват се в тво́я Бока́л,

там потъ́ват в блати́стата до́ба
светлоно́сешти си́ли, дух скри́л
сред широ́ко разкри́та утро́ба.
Пий от ча́шата ти́, Урии́л!

А зашто́ в отраже́ния тле́нни
ти не ви́ждаш лика́ си крила́т?
Те блужда́ят все по́-отчужде́ни.
Ве́че пра́зни са, ни́што не шта́т:

ни Евро́па сред па́ника че́рна,
ни двупо́лова бъ́рза вода́,
ни брада́тата тво́я Вене́ра,
ни криста́лната й слепота́ –

што́то ве́че не ште́ съуме́е
да се ле́е теле́сният пра́х.
Полуно́шт е и вя́тър се сме́е –
над разри́нати гро́бове смя́х.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Юлий Гуголев
НА КРАЮ РАЗОРЕННЫХ МОГИЛ...
 
На краю разоренных могил
ты стоишь, но тебя не узнали.
Сумрак пятого дня Сатурналий
укрывает тебя, Уриил,

от порывов восточного ветра,
чьих объятий и выдохов чьих
пожелав, обнажает Деметра
топографию чресел своих,

на которых уже проступили
очертанья небесных домов, –
там в клубах выдыхаемой пыли
расползаются швы черепов;

там ревет, ослепленный лучами
равнодушных к молитве светил,
легион, чьи кресты за плечами
у тебя; обернись, Уриил.

Сквозь дымящийся кожный покров
посмотри, как нелепо и трудно
черепашья медлительность грунта
поглощает Арея сынов.

Их тела цепенеют в строю,
задержав напоследок дыханье,
по теченью расплавленных тканей
устремляются в Чашу твою,

погружаются в топкие тропы,
светоносных лишаются сил
средь распахнутой настежь утробы.
Почему ты не пьешь, Уриил?

Почему в глубине отражений
ты не видишь себя одного?
Их глаза с каждым днем отрешенней.
Им не нужно уже ничего:

ни Европы, смятеньем объятой,
ни движенья двуполой воды,
ни Венеры твоей бородатой,
ни жемчужной ее слепоты, –

потому, что уже не придётся
источать соматический пыл.
Полночь близится, ветер смеётся
на краю разорённых могил.




---------------
Руският поет и преводач Юли Гуголев (Юлий Феликсович Гуголев) е роден на 13 декември 1964 г. в Москва. Завършва медицинско училище и литературния институт „Максим Горки” (1993 г.). Работи като фелдшер към „Бърза помощ”, сценарист и редактор в телевизия НТВ, телевизионен водещ в канал „Москва 24” и специалист в регионалното представителство на Международния Червен кръст в Русия. Публикува стихове в самиздатски издания като „Третья модернизация”, „Митин журнал”, „Эпсилон-салон”, „Через”, в списания и алманаси като „Юность”, „Знамя”, „Октябрь”, „Text Only”, „Окрестности”, „Цирк Олимп”, „Улов”, „Вестник Европы”, „Интерпоэзия” и др. Превежда англоезична и скандинавска поезия. Негови стихове са включени в антологиите „Современная литература народов России” и „Русские стихи 1950-2000 годов”. Автор е на стихосбирките „Полное. Собрание сочинений” (2000 г.), „Командировочные предписания” (2006 г.) и „Естественный отбор” (2010 г.). Живее в Москва.