„ЖИТЬ!”
Елена Михайловна Ширман (1908-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДА ЖИВЕЯ!
(Из поемата „Невъзможно”)
А нима има край моят рошав свят,
мойто тяло неспиращо в труп да изтлее?
Ако двайсет години с живот чепат
като гъсти дървета кънтят – живей!
Ако с кичури буйни улавям така
слънчеви протуберанси,
ако жилките тичат по мойта ръка
с неповторими танци!
Как да живея! Парче по парче
като листа на земята да съхна,
тласък във вените да ме влече,
сгъната в болка, от ярост настръхнала.
Ударения
ДА ЖИВЕЯ!
А нима́ и́ма кра́й мо́ят ро́шав свя́т,
мо́йто тя́ло неспи́рашто в тру́п да изтле́е?
Ако два́йсет годи́ни с живо́т чепа́т
като гъ́сти дърве́та кънтя́т – живе́й!
Ако с ки́чури бу́йни ула́вям така́
слъ́нчеви протубера́нси,
ако жи́лките ти́чат по мо́йта ръка́
с неповтори́ми та́нци!
Ка́к да живе́я! Парче́ по парче́
като листа́ на земя́та да съ́хна,
тла́сък във ве́ните да ме влече́,
сгъ́ната в бо́лка, от я́рост настръ́хнала.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Елена Ширман
ЖИТЬ!
(Из поэмы „Невозможно”)
Разве можно, взъерошенной, мне истлеть,
Неуёмное тело бревном уложить?
Если все мои двадцать корявых лет,
Как густые деревья, гудят – жить!
Если каждая прядь на моей башке
К солнцу по-своему тянется,
Если каждая жилка бежит по руке
Неповторимым танцем!
Жить! Изорваться ветрами в клочки,
Жаркими листьями наземь сыпаться,
Только бы чуять артерий толчки,
Гнуться от боли, от ярости дыбиться.
1930 г.
---------------
Руската поетеса и писателка Елена Ширман (Елена Михайловна Ширман) е родена на 21 януари/3 февруари 1908 г. в гр. Ростов на Дон. Пише стихове от детските си години, първите й публикации са от 1928 г. в ростовски периодични издания. Ползва псевдонимите Ирина Горина и Алёна Краснощёкова. Завършва литературния факултет на Ростовския педагогически институт (1933 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1941 г.). Работи като библиотекар и културпросветник, ръководи детската литературна група към в. „Ленинские внучата”, литературен консултант е на в. „Пионерская правда”, отговорен редактор на в. „Прямая наводка”, пътуващ кореспондент на в. „Большевистский Дон” и в. „Молот”. Публикува поезия в списания като „Октябрь”, „Смена” и др. Съавтор е на книгата с приказки „Изумрудное кольцо” (1937 г.), автор е на стихосбирката „Бойцу Н-ской части” (1942 г.). През август 1942 г. по време на командировката й в с. Ремонтное, Ростовска област, е заловена от хитлеристите и е разстреляна.