„ЗА ЧЕСТЬ РОДИНЫ”
Евгений Николаевич Березницкий (1909-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗА ЧЕСТТА НА РОДИНАТА
За всеки житен клас, стъпкан
сред твойте родни поля,
за всеки косъм, изтръгнат
от наште мили деца;
жестока болка щом има,
на братските устни скръб,
око за око ще мъстиме
и мъст ще е зъб за зъб.
Страната робиня не е
и робство ние не щем!
Свободни за да живеем,
не ни е жал да умрем!
Безстрастие да забравим,
гневът да разбие лед.
Свещена наша ненавист,
днес за разплата е ред!
В красиви родни простори
служим на род и народ,
смъртта презрели, се борим
не за смърт, а за живот!
Ударения
ЗА ЧЕСТТА НА РОДИНАТА
За все́ки жи́тен клас, стъ́пкан
сред тво́йте ро́дни поля́,
за все́ки ко́съм, изтръ́гнат
от на́ште ми́ли деца́;
жесто́ка бо́лка штом и́ма,
на бра́тските у́стни скръ́б,
око́ за око́ ште мъсти́ме
и мъ́ст ште е зъ́б за зъ́б.
Страна́та роби́ня не́ е
и ро́бство ни́е не ште́м!
Свобо́дни за да живе́ем,
не ни́ е жал да умре́м!
Безстра́стие да забра́вим,
гневъ́т да разби́е ле́д.
Свеште́на на́ша нена́вист,
днес за разпла́та е ре́д!
В краси́ви ро́дни просто́ри
слу́жим на ро́д и наро́д,
смъртта́ презре́ли, се бо́рим
не за смърт, а за живо́т!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Березницкий
ЗА ЧЕСТЬ РОДИНЫ
За каждый колос, опавший
С твоих, отчизна, полей;
За каждый волос, упавший
С головок наших детей;
За стон от боли жестокой,
Слетающий с братских губ,
Отплатим мы око за око,
Отплатим мы зуб за зуб.
Не быть рабыней отчизне,
И нам рабами не жить!
За счастье свободной жизни
Не жалко голов сложить!
Отсюда наше бесстрашье
Начало свое берет.
Священна ненависть наша,
Расплаты близок черед!
Нет краше, страна родная,
Счастье тебе служить,
Идем мы, смерть презирая,
Не умирать, а жить!
---------------
Руският поет, писател, журналист и преводач Евгени Березницки (Евгений Николаевич Березницкий) е роден на 9/21 август 1909 г. в Киев. Има средно образование, през 1929-1930 г. учи в Томския геоложки техникум. Първото си стихотворение отпечатва в сп. „Сибирские огни” през 1929 г. Работи като строител на металургичния комбинат в Кузбас и литературен консултант на в. „Советская Сибирь”, „Кузбасс” и сп. „Сибирские огни”. Сътрудничи на издания като „Борьба за уголь”, „Большевистский натиск” и др. Превежда алтайски фолклор. Автор е на книгите със стихове за деца „Приключения барабанщика” (1937 г.), „Похождение храброго ерша” (1939 г.), „Джянтаки” (1939 г.), „Лиса-сваха” (1939 г.) и на стихосбирката „На Оби” (1940 г.). От началото на Великата отечествена война е доброволец на фронта. Загива през първите дни на октомври 1941 г. в боевете на Елнинското направление. Военната му поезия излиза през 1962 г. в книгата „Дороже жизни”.