„НАРОД С ОДНОЙ ПОНЯТЕН СТОРОНЫ...”
Дмитрий Александрович Пригов (1940-2007 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НАРОДЪТ Е ПОНЯТЕН, ОТ ЕДНА СТРАНА
Народът е понятен, от една страна,
ала от друга, той е непонятен.
Зависи откъде ти ще пристъпиш, от коя страна –
от тази на понятен или непонятен.
А ти си му понятен с всяка си страна
или от всяка си му непонятен.
Изцяло обкръжен си, нямаш си страна
да бъдеш ти понятен или непонятен.
Ударения
НАРОДЪТ Е ПОНЯТЕН, ОТ ЕДНА СТРАНА
Наро́дът е поня́тен, от една́ страна́,
ала от дру́га, то́й е непоня́тен.
Зави́си откъде́ ти ште пристъ́пиш, от коя́ страна́ –
от та́зи на поня́тен или непоня́тен.
А ти́ си му поня́тен с вся́ка си страна́
или от вся́ка си му непоня́тен.
Изця́ло обкръже́н си, ня́маш си страна́
да бъ́деш ти поня́тен или непоня́тен.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Пригов
НАРОД С ОДНОЙ ПОНЯТЕН СТОРОНЫ...
Народ с одной понятен стороны
С другой же стороны он непонятен
И все зависит оттого, с какой зайдешь ты стороны –
С той, что понятен он, иль с той, что непонятен
А ты ему с любой понятен стороны
Или с любой ему ты непонятен
Ты окружен, и у тебя нет стороны
Чтоб ты понятен был, с другой же – непонятен
1976 г.
---------------
Руският поет, писател, художник, скулптор и актьор Дмитрий Пригов (Дмитрий Александрович Пригов) е роден на 5 ноември 1940 г. в Москва. Завършва скулптура в Московското висше художествено-промишлено училище (1966 г.). Пише стихове от 1956 г., но до 1986 г. няма публикации в родината, а само в чужбина, където сътрудничи на издания като „Русская мысль”, „А-Я”, „Каталог” и др. Работи по архитектурното поддържане на Москва (1966-1974 г.). Един от основоположниците на руския концептуализъм в литературата и изкуството. Като представител на алтернативната руска поезия и руския футуризъм има няколко хиляди стихотворения; стипендиант е на Академията на изкуствата на Германия. Член е на редколегията на алманах „Вестник новой литературы”. Член е на Съюза на художниците на СССР (1975 г.), на Московския клуб на авангардистите (1989 г.), на Съюза на руските писатели (1991 г.) и на русия ПЕН център (1992 г.). След 1987 г. има самостоятелни художествени изложби в Русия, Италия и САЩ. Публикува поезия в издания като „Контрапункт”, „Третья модернизация”, „Черновик”, „Юность”, „Театральная жизнь”, „Огонек”, „Новый мир”, „Дружба народов”, „Театр”, „Московский вестник”, „Вестник новой литературы”, „Новое литературное обозрение” и др. Участва като актьор във филмите „Такси-блюз” (1990 г.), „Хрусталёв, машину” (1998 г.) и „Шоссе энтузиастов” (2002 г.). Автор е на стихосбирките „Стихограммы” (1985 г.), „Слезы геральдической души” (1990 г.), „Пятьдесят капелек крови” (1993 г.), „Явление стиха после его смерти” (1995 г.), „Запредельные любовники” (1995 г.), „Собрание стихов” (в 4 тома, 1996-2003 г.), „Милицанер и другие” (1996 г.), „Советские тексты” (1997 г.), „Подобранный Пригов” (1997 г.), „Дитя и смерть” (2002 г.), „Книга книг. Избранные” (2002 г.), „Три грамматики” (2003 г.); на книгата-интервю „Говорит Д. А. Пригов” (2001 г.); на книгите с проза „Живите в Москве” (2000 г.), „Только моя Япония” (2001 г.), „Ренат и Дракон” (2005 г.) и др. Умира на 16 юли 2007 г. в Москва.