Про хозяина и собаку. Притча. Андрей Колповский

Радко Стоянов 2
Умер однажды хозяин, а после, от горя,и пес.
Их вместе к чертогам рая кто-то нарочно унес
Вот видят они ворота, на них написано "Рай"
- Охранник - кричит хозяин - ворота нам отворяй -
               
 Но вышел охранник строгий и свой наложил запрет
 - С собаками в наши чертоги, тебе, старичок, входа нет.
 Ты выкинь пса за ворота и в кущи быстрее ступай
 - Нет я передумал что-то, не нужен мне этот рай -

Вот снова они в дороге в небесной чудной стране
И как по велению Бога подходят к большой стене
Подходят к вратам осторожно, и сторож им отворил
- Сюда хоть с собакой можно? - тихо хозяин спросил
               
 - Конечно - ступайте прямо - ведь это твой верный друг
 В Рай всех пускают с друзьями, чтоб сердце не знало разлук.
 - А там куда нас не пустили был тоже цветущий сад... -
 - Где подлость тебе предложили? Был вход во кромешный ад – ЗА

ЗА ХАЗЯИНА И КУЧЕТО. ПРИТЧА
Превод: Радко Стоянов

Хазяин веднъж се поминал. а после, от мъка, и пес.
Тях заедно в райски чертози ги някой нарочно отвел.
И ето, те виждат врата, а над нея написано „Рай“.
-Пазачо- хазяинът викнал- вратата отваряй докрай!
               
Излязъл пазачът и казал, че тука си имало ред:
-Със куче във тези чертози не можеш да бъдеш приет.
Изтегляй си песа, изчезвай далече, на другия край!
-Не, вече премислих, ненужен за мене е вашият рай.

И ето, отново пътуват в небесната чудна страна.
По Божа повеля подхождат към много висока стена.
И пак осторожно пристъпват, а стражът вратата открил.
-Със кучето може ли тука? – попитал хазяинът мил.

-Разбира се, стъпвай направо, нали ти е верен другар.
Във рая приемат с другари, това за сърцето е дар.
-А там, дето нас не приеха, пак имаше приказен  цвят...
-Където ти подлост предложиха? Там беше страшният ад.