Ты мой Ромео, я твоя Джульетта,
Мы дети двух враждующих племен,
Как зимний день и солнечное лето,
И как мороз, что в оттепель влюблен.
Не знаю что готовит нам сближенье,
Святую смерть иль вечную любовь,
Но двух сердец земное притяженье
Уже давно волнует нашу кровь.
И если мили дальних расстояний
Нас раскидают в разные края,
Мы, одолев преграды испытаний,
Друг-друга встретим в искорках огня.
РОМЕО ТИ СИ, АЗ СЪМ ЖУЛИЕТА
Превод: Радко Стоянов
Ромео ти си, аз съм Жулиета,
деца сме на враждебни племена,
тъй както зимен ден и знойно лято,
тъй както мраз е влюбен в топлина.
Не зная що ни готви туй обичане -
любов безмерна или свята смърт,
на две сърца от земното привличане
отдавна се вълнува нашта кръв.
Делят ни нас далечни разстояния,
на разни сме посоки по света.
Ще минем през прегради, изпитания,
в искри на огън ще се срещнем пак.