„Я КОГДА-ТО ХОТЕЛ НА СЛУЧАЙНОМ ТРАМВАЕ...”
Михаил Вадимович Щербина (р. 1961 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА СЛУЧАЕН ТРАМВАЙ ДА СЕ ВОЗЯ ЖЕЛАЕХ
На случаен трамвай да се возя желаех
през потънал в зелена растителност Томск,
сред дърветата в радостен май да витая,
югоизток да сочи небесен окоп.
И макар че трамваят незрящ е и стъклен,
непокорен, най-злият, раздрънкан, разбит,
като странен отдавнашен скромен сандък е,
с тебешири надран, с прахоляци покрит.
В него влязъл бих аз в пустотата бездомна,
не на спирка от градските покрайнини!
Бих пътувал през здрачните му катакомби,
бих го включил в централната мрежа от дни.
След тунел на планинския връх да застанем,
да редим гредолома по новия склон.
Бих поел по трънливия път на въстаник,
но септември ме стигна в сумрачния Томск.
Помня, там сред голям магазин се развличах
и когато след спирката търсех простор,
с мен през прелеза с гумена топка дечица
се отправиха към изтощения двор.
И пред фара на спрял автобус аз притичал,
забелязах зад близкото светло стъкло
синкав глобус на празен перваз да обтича
на мастилница крехка смолистият лом.
И запомних, надничайки в дупки присъщи
към далечни дворове на странния свят,
как зад хълма, прерязващ дървета и къщи,
бързи облаци в бледата есен летят.
Ударения
НА СЛУЧАЕН ТРАМВАЙ ДА СЕ ВОЗЯ ЖЕЛАЕХ
На случа́ен трамва́й да се во́зя жела́ех
през потъ́нал в зеле́на расти́телност То́мск,
сред дърве́тата в ра́достен ма́й да вита́я,
югои́зток да со́чи небе́сен око́п.
И мака́р че трамва́ят незря́шт е и стъ́клен,
непоко́рен, най-зли́ят, раздръ́нкан, разби́т,
като стра́нен отда́внашен скро́мен сандъ́к е,
с тебеши́ри надра́н, с прахоля́ци покри́т.
В не́го вля́зъл бих а́з в пустота́та бездо́мна,
не на спи́рка от гра́дските покрайнини́!
Бих пъту́вал през здра́чните му катако́мби,
бих го вклю́чил в центра́лната мре́жа от дни́.
След туне́л на плани́нския връ́х да заста́нем,
да реди́м гредоло́ма по но́вия скло́н.
Бих пое́л по трънли́вия пъ́т на въста́ник,
но септе́мври ме сти́гна в сумра́чния То́мск.
По́мня, та́м сред голя́м магази́н се развли́чах
и кога́то след спи́рката тъ́рсех просто́р,
с мен през пре́леза с гу́мена то́пка дечи́ца
се отпра́виха към изтоште́ния дво́р.
И пред фа́ра на спря́л автобу́с аз прити́чал,
забеля́зах зад бли́зкото све́тло стъкло́
си́нкав гло́бус на пра́зен перва́з да обти́ча
на масти́лница кре́хка смоли́стият ло́м.
И запо́мних, надни́чайки в ду́пки присъ́шти
към дале́чни дворо́ве на стра́нния свя́т,
как зад хъ́лма, преря́звашт дърве́та и къ́шти,
бъ́рзи о́блаци в бле́дата е́сен летя́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Щербина
Я КОГДА-ТО ХОТЕЛ НА СЛУЧАЙНОМ ТРАМВАЕ...
Я когда-то хотел на случайном трамвае
Через весь исчезающий в зелени Томск
Меж дворов в удивительном, радостном мае,
Как в траншее промчаться на юго-восток.
Пусть трамвай был бы самый слепой и стеклянный,
Самый злой и отбившийся где-то от рук,
Самый пыльный, расписанный мелом и странный,
Но похожий на старый и скромный сундук.
Я бы сел на него в пустоте, я не смог бы
Как-нибудь на него на окраине сесть!
Я под ветром вошел бы в его катакомбы
И включил бы его под центральную сеть.
Я с ним в гору бы мог, как в тоннель, подниматься
И вдоль бревен спускаться по новой горе.
Я бы взял себе роль и дорогу повстанца,
Но приехал я в призрачный Томск в сентябре.
Помню, что-то я делал в большом магазине,
И когда с остановки я шел на простор,
Только дети с погнутым мячом на резине
По проезду вбежали в расслабленный двор.
И чуть-чуть сквозь мелькавший под светом автобус
Я заметил за ближним, как солнце, стеклом
На пустой подоконник поставленный глобус
И чернильницы в банке смолистый излом.
И запомнил я, глядя в прорехи и щели,
Как был странно заметен меж дальних дворов
За холмом, обрезающим зданья и ели,
По осеннему быстрый полет облаков.
---------------
Руският поет Михаил Шчербина (Михаил Вадимович Щербина) е роден на 26 ноември 1961 г. в гр. Раменское, Московска област. Пише стихове от младежките си години, посещава сбирките на литературно студио „Кипарисовый ларец”. Завършва химико-металургичния факултет на Московския институт „Серго Орджоникидзе” (1984 г.). Публикува стихове в самиздатски списания, сборници и антологии като „Эпсилон-салон”, „Гуманитарный фонд”, „Кипарисовый ларец”, „Симбиоз”, „Стых”, „Поэты МИФИ” „Самиздат века”, „Русские стихи 1950-2000 годов” и др. Живее в гр. Раменское.