Мы в детстве все любили щегольнуть
И каждый месяц рост свой отмечали.
Мы, как гармонь, растягивали грудь,
Казалось нам, могучими плечами.
Гордился я, что вот отца догнал.
Его ботинки мне малы и узки.
Гордился я... я просто забывал -
Он отморозил пальцы ног под Курском.
Уже давно я вышел в мужики.
Лежат в альбоме детства фотоснимки...
Но малые отцовские ботинки
Всегда. Всю жизнь.
Мне будут велики.
Превод Юлияна Великова
БАЩИНИТЕ БОТИНКИ
Обичахме ний да се гиздим в детството
и всеки месец мерихме ръстът си.
Като хармоника гърди разтегляхме
и мислихме, че с плещи сме могъщи.
Гордеех се, че стигнал съм баща си
Обувките му малки са ми, тесни.
Гордеех се и просто бях забравил
Измръзнал е кракът му там под Курск.
Отдавна вече как съм станал мъж,
лежат в албума снимките ми детски.
Но бащините, малките ботинки,
цял живот за мен ще са чудесни.